Икономистът настоява за данъчна реформа и предупреждава за по-слаби инвестиции
Мика Зайкова коментира проектобюджета за 2027 г. с тезата, че в него има вътрешни противоречия и че ефектът за хората с най-ниски доходи остава неблагоприятен. В позицията си тя настоява бюджетът да се гледа професионално, без политически пристрастия. Зайкова казва, че не е оптимист за 2027 г., защото част от заложените политики се изключват взаимно.
Пенсии и минимална заплата: разминаване с линията на бедност
Зайкова поставя акцент върху доходите. Тя посочва, че ръстът на работната заплата според нея остава по-нисък от натрупаната инфлация. Дава пример с механизма за минималната работна заплата. По думите ѝ той е давал възможност тя да достигне 672 евро, но е фиксирана на 660 евро. Според Зайкова по старата система минималната заплата би била 690 евро. Тя подчертава, че разликата от 30–50 евро е съществена за най-бедните.
Най-критичният ѝ пример е свързан с пенсиите. Зайкова посочва, че минималната пенсия догодина, и то от средата на годината, ще бъде 374 евро, при праг на бедност 443 евро. По думите ѝ това засяга 350 хиляди и повече пенсионери, които получават минимална пенсия. Тя оценява, че така част от хората ще останат в трайна бедност, на фона на неблагоприятна демографска картина.
Инвестиции, дълг и приходи: спорните сметки в проектобюджета
Зайкова обръща внимание и на публичните инвестиции. Според нея държавните инвестиции са били 10 млрд. през 2026 г., а в проекта за 2027 г. са 6 млрд., като се залага допълване чрез публично-частни партньорства. Тя изразява скептицизъм, че бизнесът би финансирал инфраструктура с дълъг хоризонт на възвръщаемост.
По темата за дълга Зайкова казва, че нов дълг от 8,5–8,6 млрд. сам по себе си не е проблем, ако има ясна ефективна употреба. Според нея рискът идва от това, че 60–70% от него ще отиде за покриване на дефицита. Тя твърди, че липсва ясна идея за развитие.
Зайкова поставя под въпрос и приходната част. Тя казва, че се залагат приходи около 51 млрд. и коментира, че очакваните 800 млн. от данък свръхпечалба и други промени са несигурни като събираемост. В същия контекст тя предупреждава, че при слаб ръст на доходите покупателната способност може да спадне, а това според нея е важно, защото бюджетът се формира на база потребление.
Данъчна реформа и вторият пенсионен стълб
Като „най-важна“ стъпка Зайкова посочва нуждата от сериозна данъчна реформа. Тя се обявява против запазването на плосък 10% данък и подкрепя принципа всеки човек и фирма да плащат според дохода. Според нея приходите са несигурни, а обещаните разходи са сигурни, което увеличава риска за бюджетната рамка.
По темата за втория пенсионен стълб Зайкова казва, че и сега има възможност хората да прехвърлят средства към НОИ по собствено желание. Тя заявява, че не одобрява административен или принудителен трансфер и го определя като недопустим, защото става дума за лични средства.
В края на разговора тя поставя и тема за финансовата грамотност. Според Зайкова в училищата трябва да се въведе базово обучение, за да могат хората да разбират по-добре инвестиционните решения, включително тези за пенсионните фондове.

