В зала 600 на Двореца на правосъдието в Нюрнберг на 20 ноември 1945 г. започва първият международен процес срещу висши представители на държава за престъпления, извършени по време на война. Международният военен трибунал, създаден от Съединените щати, Великобритания, Франция и Съветския съюз, изправя пред съда ръководители на нацистка Германия.
Обвинителният акт срещу 24 души е внесен месец по-рано в Берлин. В него са включени четири основни категории обвинения: общ план или заговор, престъпления срещу мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Те обхващат планирането и воденето на агресивни войни, нарушаването на международни договори, престъпленията срещу военнопленници и цивилни, както и преследването и масовото унищожение на население.
Делото срещу 24 обвинениСред подсъдимите са Херман Гьоринг, Рудолф Хес, Йоахим фон Рибентроп, Вилхелм Кайтел, Алфред Розенберг и Алберт Шпеер. Не всички 24 обвинени застават физически пред трибунала. Роберт Лай се самоубива в затвора на 25 октомври 1945 г. Густав Круп фон Болен унд Халбах е обявен за медицински негоден да бъде съден, а Мартин Борман е съден задочно, тъй като не е открит от съюзниците.
Процесът продължава до 1 октомври 1946 г. Проведени са 403 открити заседания. Според данните на Мемориума на Нюрнбергските процеси са изслушани 236 свидетели, използвани са около 200 000 писмени свидетелски показания и са представени 5330 документа. Част от доказателствата са документи, създадени от самите структури на нацисткия режим.
„Привилегията да открия първия процес в историята за престъпления срещу мира носи огромна отговорност“, заявява главният американски обвинител Робърт Джаксън в началото на процеса. Присъдите и последицитеПрисъдите са произнесени на 30 септември и 1 октомври 1946 г. Дванайсет подсъдими са осъдени на смърт чрез обесване, трима получават доживотен затвор, а четирима са осъдени на затвор за различни срокове. Двама получават по 20 години, един – 15 години, а един – 10 години. Трима са оправдани.
Смъртните присъди са изпълнени на 16 октомври 1946 г., но не всички осъдени са екзекутирани. Херман Гьоринг се самоубива с цианкалий в затвора малко преди изпълнението на присъдата, а присъдата срещу Борман е постановена задочно.
Нюрнбергският процес утвърждава принципа, че личната отговорност не отпада заради висок държавен пост или заповед на началник. Решенията на трибунала поставят основа за развитието на международното наказателно право и за по-късните съдебни процеси срещу извършители на военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Източници: theguardian.com, lemonde.fr

