Нов състав на Висшия съдебен съвет ще има. Няма отстъпление от това. Неслучайно подадохме ръка на двете политически формации, които от години прокламират нуждата от промяна в съдебната власт. Не го направихме задкулисно, не предложихме сглобка. Предложихме партньорство. Вярвам, че то ще се случи. Това каза в интервю за БТА министърът на правосъдието Николай Найденов. БТА припомня, че днес Народното събрание се очаква да избере своите представители от парламентарната квота, които да станат част от новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Досега своите представители са избрали прокурорите и съдиите, а тази събота, 21 ноември, предстои следователите да гласуват. Настоящият състав на ВСС работи вече близо четири години извън своя мандат. Попитан дали ще подаде оставка, ако парламентът не успее да избере членове на ВСС от своята квота и няма нов състав на съвета, след като е една от целите на правителството, Найденов заяви, че всеки министър следва да е готов по всяко време с оставката си. „Този пост е повече отговорност, отколкото привилегия. Нямам притеснения относно себе си и статута си“, каза той. Министърът отговори също, че няма данни за това икономически, политически или престъпни кръгове да са повлияли при изборите на съдиите и прокурорите или да се опитват да влияят на изборите от квотата на следователите и Народното събрание. На въпрос за т.нар. Мрежа на председателите и нейното влияние, Николай Найденов каза, че ако изобщо е имало такава мрежа, то тя няма да има влияние при бъдещото функциониране на съдебната система. Във връзка с предстоящия избор на нов главен прокурор Найденов изрази мнение, че съдебната система би могла да се справи сама и че няма нужда той да номинира кандидат. Според него отговорността на министъра на правосъдието в процеса е в изработването на правила за избора. Той добави, че би могъл да представи още социологически изследвания за профила на главния прокурор – такъв, какъвто хората биха желали да видят. Относно бюджета на съдебната власт за 2027 г. и възникналото напрежение сред служители и магистрати министърът на правосъдието посочи, че няма да се предлагат съкращения или намаляване на заплатите им. Цялото интервю с министъра на правосъдието Николай Найденов: Какви са основните параметри на реформата за оптимизиране на разходите в съдебната система, която заявихте, че трябва да се случи? Основните параметри за оптимизиране на разходите са разработени още през 2022 г. в рамките на проект на ВСС. Разработени са три модела на заплащане в съдебната система, като е съобразен и международният опит. Учудващото е, че никой не е взел под внимание тези прагматични предложения, въпреки че са били изпратени за дискусия в съдилищата и прокуратурите. Сегашният състав на ВСС, който е бил възложител на проучването, просто не му е обърнал внимание. Лично аз съм привърженик на намаляването на диспропорциите във възнагражденията между най-ниското и най-високото ниво в системата. Смятам, че магистратите на районно и окръжно ниво следва да получат подкрепа, защото именно в редица дела те са първата инстанция и тяхната работа е свързана с тази на МВР, Антикорупционната комисия, НАП и други контролни органи. Сега „ножицата“ в заплатите надхвърля 2000 евро. С цялото ми уважение към върховните магистрати, смятам, че техните колеги от първоинстанционните съдилища и прокуратури заслужават също достойни възнаграждения за труда си, като това не следва да бъде причина за противопоставяне. Необходими ли са съкращения на служители, както и на магистрати, които не са придобили статут на несменяемост (прерогатив на ВСС)? На няколко пъти вече имах възможност да определя това като „фалшива новина“. Тя възникна от едно предположение на председателя на Комисията по бюджет и финанси във ВСС г-н Стефан Петров. Той превратно тълкува писма от Министерството на правосъдието (МП), които бяха изпратени във връзка с изменения в Закона за съдебната власт и по настояване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Затова на сайта на МП публикувахме и двете писма, така че всеки заинтересован да може да ги види. Няма да предлагаме съкращения на магистрати и служители. Министърът на правосъдието не само няма такива правомощия, той няма и подобно мислене. Всеки министър на правосъдието е юрист. Подобна идея е недопустима за всеки, завършил специалността „право“. Като възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ мога да Ви уверя, че посягането на магистрати е несъвместимо с цялостната форма на обучение и възпитание, което съм получил в Алма матер. Тази седмица и премиерът, и аз – по време на срещата си с ръководителите на съдебната система и с председателите на сдруженията на съдебните служители, посочихме, че няма да има съкращения в заплащането на магистрати и служители. Тъй като това е елемент от статута им на независимост, ние няма да го нарушим. Възнагражденията могат само да растат нагоре, разбира се, съобразно бюджетните възможности, но не и да се намаляват. Съдебните такси не са променяни от 1991 г., какво процентно увеличение се предвижда? Може ли обществото да си го позволи финансово в момента? В момента има съдебни такси, които възлизат едва на 5,11 евро (около 10 лева) при дела с висока фактическа и правна сложност. Това не отговаря по никой критерий на съвременните обществено-икономически условия. Ние обаче държим правосъдието да е достъпно за всички граждани. Същевременно не бива да се толерира злоупотребата с право. Така че една от задачите пред новия ВСС ще бъде именно намирането на баланс между разумното, необходимото и възможното. Вече стана ясно, че 2027 г. ще е трудна бюджетна година. Съвсем наскоро Пленумът на ВСС изпрати до министрите на правосъдието и на финансите предложение за промяна в съдебните такси, което заменя единната ставка от 4% с намаляваща скала от 2% до 5%, въвежда минимум от 50 евро и горна граница от 200 000 евро. Тепърва ще анализираме тези предложения и ще ги подложим на професионална дискусия.  Бих искал да добавя и това, че в бюджета за догодина е предвидено приходите да са в размер на 73 468,0 хил. евро, като сумата е определена на база оценката на събираемостта на приходите от структурите на съдебната власт през годината. Това представлява близо 10% от бюджета на съдебната власт и е част от механизмите за неговото укрепване. Електронното правосъдие, което също би спестило разходи, е бавен процес, какви са трите основни цели за 2027 г. по тази линия? Основните цели са надграждане на електронното правосъдие, така че то да обхване целия съдебен процес – от подаването на документи и искове до края на производството. Използване на изкуствения интелект, например за анонимизиране на документи. Изграждане на единна, оперативно съвместима цифрова среда чрез внедряването на съвременни цифрови инструменти. Ще бъде създаден и Съвет по електронно правосъдие. Всичко това е заложено в управленската програма за 2027 г. и ще го изпълним. Електронното правосъдие не е самоцел – то трябва да води до улеснения както за участниците в процеса, така и за магистратите и съдебните служители. Не бива електронното правосъдие да изисква все повече човешки, административни и финансови ресурси, които да го обезпечават – тенденция, която наблюдаваме при сегашния подход. Това означава, че подходът е сгрешен и поставя въпроса дали ВСС изобщо може и следва да управлява този процес. Предвиждате ли увеличаване на кръга дела, при които медиацията да бъде задължителна и при кои? На този етап не предвиждаме разширяване на кръга от дела, за които е въведено задължително участие в информационна среща за медиация. През юли 2025 г., след обществено обсъждане, бяха приети изменения в Гражданския процесуален кодекс и Закона за медиацията, с които се въведе нов ред за насърчаване на доброволното разрешаване на спорове. Той обхваща определени граждански, семейни, трудови и търговски дела. Сред тях са споровете за съсобственост и делба на имущество, развод и въпроси, свързани с упражняването на родителските права, трудови спорове, определени имуществени претенции и спорове по търговски сделки. Тези категории са избрани, защото при тях често съществува възможност страните да постигнат взаимноприемливо решение чрез преговори. Това е особено важно при семейните спорове, когато трябва да бъдат защитени интересите на децата, както и при спорове между хора, които ще продължат да поддържат отношения помежду си. Важно е да уточня, че законът предвижда задължително участие в информационна среща за медиация, когато съдът прецени, че конкретният спор е подходящ и няма законови пречки. Самата медиация остава доброволна. Страните решават дали да пристъпят към нея и дали да постигнат споразумение. Съдебното производство продължава и по време на информационната среща. Уредбата се прилага от сравнително кратко време и все още няма достатъчно натрупана практика, за да се направи обективна оценка на резултатите от нея. Затова на този етап е по-важно да проследим как работи новият механизъм – колко спорове се насочват към медиация, в колко случая страните постигат споразумение и какъв е ефектът върху продължителността на съдебните производства. Едва след такъв анализ може да се прецени дали са необходими законодателни промени за подобряване на ефективността на медиацията, включително и евентуално разширяване на приложното ѝ поле. Кога ще приключи дейността на работната група по Закона за детското правосъдие и ще бъде внесен законопроектът? Кои са трите най-основни промени, които подготвяте? На първо място е необходимостта държавата да реагира още при първите признаци на риск за детето, а не едва след извършено правонарушение. Това означава ранно установяване на проблемите в семейството, училището и общността и навременна подкрепа. Тоест трябва да имаме достатъчно подготвени кадри, които да идентифицират тези проблеми и да предложат своевременно решение. Вторият важен акцент е по-добрата координация между институциите, с ясно разпределени отговорности и проследяване на предприетите мерки. Третият е постигането на баланс между закрилата и подкрепата за детето, правата на пострадалите и гарантирането на обществената сигурност. Целта не е засилване на репресивните мерки, а изграждане на по-ефективна система за превенция и работа с деца в конфликт със закона. Конкретните законодателни решения и сроковете за тяхното изготвяне ще могат да бъдат определени след постигането на съгласие по концепцията на реформата. В дискусиите са включени представители на омбудсмана на Република България, съдебната власт, държавните институции, ангажирани със закрилата на децата, и академичната общност. Ще си подадете ли оставката, ако парламентът не успее да избере членове на ВСС от своята квота и нямаме нов ВСС, след като това беше една от целите на правителството в сектор „Правосъдие“? Всеки министър следва да е готов по всяко време с оставката си. Този пост е повече отговорност, отколкото привилегия. Нямам притеснения относно себе си и статута си. Все пак нека имаме предвид, че парламентът избира членовете на ВСС, не Министерството на правосъдието. Ние съдействахме за изработването на механизма, по който това да се случи. Беше осуетена готовността на бивши ръководители в съдебната система да продължат кариерата си във ВСС. Помогнахме да бъде приложен законът по отношение изтичане на мандата на и.ф. главния прокурор. Беше сменен и директорът на Националната следствена служба. От изтичането на мандата на ВСС никой министър на правосъдието не е предприел такива действия. Съзнавам, че и условията за тях бяха различни. Те също съзнаваха, че доверието към ВСС е изтекло заедно с мандатната им легитимност, но не съумяха дори да започнат процеса по избор на нов. Ние вече сме на финалната права на този закъснял избор. Оптимист съм за него. Смятам, че безпрецедентната публичност и интересът към процедурата ще доведат до резултати, от които и съдебната система, и обществото да бъдат удовлетворени. Всеки от кандидатите застана с името и биографията си. И ги защити достойно. Няма да сме свидетели на ВСС, с чиито членове се запознаваме едва след като започнат работа. При подобен сценарий на неуспех предвиждате промени в Конституцията, за които обаче също се изисква мнозинство, ако бъдете блокирани и там, какво следва? Нов състав на ВСС ще има. Няма отстъпление от това. Неслучайно подадохме ръка на двете политически формации, които с години  прокламират нуждата от промяна в съдебната власт. Не го направихме задкулисно, не предложихме сглобка. Предложихме партньорство. Вярвам, че то ще се случи.  Във връзка с избора на членове на ВСС от съдиите в публичното пространство излезе списък с шест имена, които ще бъдат избрани  – на първи тур петима от тях получиха най-много гласове, на втори бяха избрани четирима от списъка. Означава ли това, че отново кръг за влияние, като на Пепи Еврото, се опитва да вкара свои представители във висшия административен орган на съдебната власт в България?  Кръговете за влияние на Пепи Еврото бяха широко дискутирани, а срещу тях се предприеха твърде малко действия. Много приказки и скромен резултат. Докато няма споделено разбиране, че това е метастаза, която вреди на самата система, можем да предприемаме законови инициативи, които не водят до желания резултат. Не работим ли с новото ВСС в една посока, няма да има решение по подобни казуси. Така че нека да видим новият състав как ще действа. Това са проблеми, към които обществото показа еднозначна реакция на нетърпимост. Избраните от професионалните квоти на прокурорите и съдиите представители са от самите гилдии. Нека да видим по тяхното поведение дали съдебната власт е осъзнала плаващите пясъци, в които отделни нейни представители са я вкарали. Заради тях почтените, работещи магистрати се срамуват да ходят на работа. В цял свят магистратите са на почит, а у нас се свиват, защото хората ги питат за Пепи Еврото, за Нотариуса, за една или друга кръчма. Дотам сме се докарали. И понеже изпълнителната власт не следва да се меси в съдебната, нека наистина бъдем свидетели на тяхното еманципиране. Мисля, че има оптимистични сигнали в това отношение от имената, които излъчиха магистратите. Имате ли данни или съмнения, че икономически, политически или престъпни кръгове са повлияли сега на избора на членове на ВСС от квотата на съдиите и прокурорите или се опитват да влияят при предстоящия избор на членове от квотата на следователите и Народното събрание? Не, такива данни няма. Никой не посочи нередности при избора. Не ми бяха докладвани такива и от служителите на Главна дирекция „Охрана“, които обезпечиха изборния процес откъм сигурността на урните. Нямаше и такива данни от наблюдателите.  Нямаше и сигнали, че кръгове за влияние са опорочили избора. Имаше съмнения за някои номинации, но те не получиха доверието на колегите си.  Чували ли сте за „мрежата на председателите“ - ръководители на съдилища, и влияе ли тя на кадровите решения в съдебната власт? Ще поискате ли да се изследва въпроса за тази "мрежа" в новия ВСС? „Мрежата на председателите“ е поне приличен израз. Кадровите решения в съдебната власт се решават от ВСС. Това, че досегашният състав беше законово ограничен поради изтеклия си мандат, и въпреки това не се въздържа от безобразия, като например назначения на свои близки роднини, не значи, че новият състав на ВСС ще търпи подобни рестрикции. Ако изобщо е имало такава „мрежа на председателите“, то тя няма да има влияние при бъдещото функциониране на съдебната система. Неведнъж съм изразявал готовност за осветяване на различните неформални мрежи за влияние, нагледахме се на резултатите от тяхната дейност. Готов ли сте да поемете отговорност, заедно с правителството, и да предложите кандидат за главен прокурор, въпреки евентуалните негативи, ако този човек бъде избран? Мисля, че няма да се наложи ние да посочваме такъв кандидат. Неслучайно нито един министър и нито едно правителство не е нарушавал това неписано правило. Бях готов да предложа кандидат за и.ф. главен прокурор, защото в един момент всички видяхме „мъртвата хватка“, в която се озова правосъдието. По отношение на титуляр обаче, мисля, че съдебната система би могла да се справи и сама. Отговорността на министъра на правосъдието в този процес е свързана с изработването на правила за избора. Бихме могли и да представим социологически изследвания за профила на главния прокурор – такъв, какъвто хората биха желали да видят. По време на изслушванията на кандидатите от професионалната квота в прокурорската колегия, всеки от тях беше питан за профила на главния прокурор. Обобщено, представата на самите прокурори за техен ръководител звучи така: професионалист от системата, диалогичен, с управленски опит и защитаващ независимостта на прокурорите, главно от политиците. Споделям тези виждания.