В последните месеци преди смъртта си някои от децата, избрани за жертвоприношение в Империята на инките, са получавали кока, алкохол и други вещества с психоактивно действие. Това показва ново токсикологично изследване на коса и нокти от осем мумифицирани жертви, открити високо в Андите. Резултатите дават по-подробна картина на ритуала капакоча – церемония, при която деца са били принасяни в жертва на планинските божества.

Изследваните останки са намерени на вулканите Ампато, Чусча, Сара Сара, Ляйляйяко и Кеуар в днешните Перу и Аржентина. Сред тях има седем момичета и едно момче, починали на възраст между шест и 14 години. Анализът е публикуван в списание Antiquity.

Кока, чича и следи от психоактивни растения

В косата на изследваните мумии са открити кокаин и бензоилекгонин – химични следи, които показват употреба на листа кока. Растението е било широко използвано в Андите и е имало религиозно, социално и стимулиращо значение. При жертвата от Чусча са открити и следи от кокаeтилен – съединение, което се образува в организма при едновременна употреба на кока и алкохол.

Това сочи към прием на кока заедно с чича – ферментирала напитка от царевица. При други мумии обаче алкохолният маркер не е установен, което показва, че ритуалната подготовка е варирала според мястото и конкретната церемония.

„Подготовката на децата за жертвоприношение не е била еднаква в цялата Империя на инките“, казва Дагмара Соча от Варшавския университет, водещ автор на изследването. По думите ѝ различните вещества вероятно са били използвани по различен начин в отделните общности и ритуални центрове.

Данните не доказват употреба на аяуаска

Особен интерес предизвиква откриването на хармин в нокътна проба от 14-годишното момиче, известно като Девицата от Ампато. Харминът се среща в някои растения, използвани при приготвянето на аяуаска. В пробата обаче не са открити DMT и буфотенин – други вещества, които биха могли да подкрепят подобна интерпретация.

Затова изследователите не твърдят, че момичето със сигурност е получило аяуаска. Данните показват само наличие на хармин, а причината за това остава неизвестна. Самите автори отбелязват и ограниченията на токсикологичния анализ на древни коса и нокти – веществата могат да се запазят неравномерно, а при ноктите не може да се определи точният момент на прием.

Подготовка, продължавала месеци

По-ранни изследвания на трите деца от Ляйляйяко показват, че консумацията на кока и алкохол е нараствала преди смъртта им. При най-възрастното момиче промяната започва около година по-рано. Анализът на косата сочи и към по-богата храна с повече животински протеини, което вероятно е било част от повишаването на статуса ѝ преди ритуала.

Косата на децата от Ляйляйяко разкрива и различия в отношението към тях. Най-възрастното момиче е било облечено и украсено по-сложно, докато при момчето и по-малкото момиче са открити признаци за различна степен на грижи. Археологическите находки и историческите хроники сочат, че избраните деца са били подготвяни за дълги пътувания до свещени планински места, където са били погребвани с текстил, съдове, храна и фигурки.

Тези данни не показват един-единствен модел на ритуала. Те разкриват система, в която подборът, храненето, пътуването и приемът на вещества са били съобразявани с възрастта, статуса и ролята на всяко дете в церемонията.

Източници: cambridge.org, smithsonianmag.com, doi.org