Новини
Божидар Божанов: Къса памет, безгранична наглост

На 18 ноември се случиха две неща, които си струва да се прочетат едно до друго.
Парламентът прие на първо четене – със 187 гласа „за“ и нито един „против“ – законопроекта на Божидар Божанов за пълна забрана на рекламата на хазарт. Съпредседателят на „Да, България“ говори от трибуната с категоричност, която не допуска съмнение: а между двете четения не бивало да остане „нито една вратичка“, пише Novini.bg.
Предложението му включва постоянен автоматизиран мониторинг на онлайн рекламата от НАП и нови задължения за социалните мрежи и търсачките. С други думи: работа и отговорност за друг, не и за него самия.
По същото време министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев разказа в ефира на БНТ, че от 2021 г. до лятото на 2026 г. хакерски групи от различни държави са имали достъп до държавни системи и са изнесли над 130 гигабайта информация.
Открити са едва това лято, след надграждане на киберзащитата. Какво точно е изтекло и за какво е използвано – още не се знае. Няколко поредни правителства, по думите на Василев, просто не са ги видели.
Министър на електронното управление в едно от тези правителства – от 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г. – е именно Божидар Божанов. Забележете, презентираният за топ специалист в информационните технологии е министър именно на електронното управление именно в началото на скандалното проникване от хакерите.
Пет години невидими
Говорим за системи, които държавата притежава, администрира и до които има пълен достъп. Чужди агенти са седели в тях години наред – включително докато новосъздаденото Министерство на електронното управление се оглавяваше от човек с репутация на киберексперт и основател на компания за информационна сигурност. И никой не ги е забелязал.
Същият човек днес обещава, че държавата ще контролира рекламно съдържание на сървъри в Малта, Кипър и Кюрасао, в алгоритмите на Meta и Google, в Telegram канали, в инфлуенсърски профили и през сателитен интернет, който изобщо не минава през български доставчик. Ако не виждаш кой е в собствената ти къща, трудно е да убедиш някого, че ще охраняваш целия град.
Дънинг-Крюгер, парламентарна версия
Ефектът Дънинг–Крюгер описва как най-голямата увереност често идва с най-слабата представа за границите на собствените възможности. При Божанов парадоксът е още по-остър, защото той не е лаик. Именно специалист би трябвало да знае най-добре разликата между система, която контролираш, и глобална мрежа, която не контролираш.
Тук проблемът не е липса на знание, а политическа амнезия – способността да произнасяш с еднаква увереност обещание, което противоречи на собствения ти опит.
Законът, който „не проработи“
Не е за първи път. През април 2024 г. парламентът единодушно забрани рекламата на хазарт по радио, телевизия и в интернет. Законопроектът беше внесен от ГЕРБ и ДПС, но гласуван и от ПП-ДБ и представен като решителна победа над хазартното лоби.
Две години и половина по-късно Божанов сам признава, че онлайн забраната от 2024 г. не функционира заради неясни текстове, а ограничението за билбордовете не се спазва заради недостатъчен контрол. Иначе казано: държавата не успя да приложи забраната, която вече имаше.
Отговорът? Не анализ защо не проработи, а по-голяма забрана, повече обещания за контрол и още по-силна увереност. Повтаряш същото с по-висок глас и очакваш различен резултат.
Кой плаща сметката за увереността?
Забраната ще бъде приложена там, където държавата има достъп – върху български медии, лицензирани оператори и български рекламодатели. Чуждестранните платформи и нелицензираните сайтове ще продължат да рекламират на българския потребител, без да плащат глоби и без да плащат данъци тук.
Резултатът е предвидим: рекламните бюджети и трафикът излизат от страната, българската спортна журналистика губи основен източник на приходи, а потребителят, който не вижда легалния оператор, по-лесно стига до нелегалния. Примерът на Турция, където хазартът е забранен, а нелегалният пазар се оценява на десетки милиарди долари, показва накъде води илюзията за пълен контрол.
Скромността като политика
Срещу хазартната зависимост има мерки, които държавата реално може да прилага: блокиране на плащания към нелицензирани оператори, лицензионен режим за афилиейтите, проверка на самоличността, данни за ефекта от всяка мярка. Те са по-малко гръмки, но имат едно предимство – могат да бъдат изпълнени.
Политиците имат право да грешат. Нямат право да забравят. Преди да обещаем, че ще контролираме интернет, нека първо разберем кой седи в собствените ни сървъри – и защо пет години никой не го видя.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗