Министърът на културата Евтим Милошев ще представи позициите на България на заседанието на Съвета на Европейския съюз по образование, младеж, култура и спорт, което ще се проведе на 20 ноември 2026 г. в Брюксел. В частта „Култура, аудио-визия и медии“ страната ще изложи вижданията си за бъдещето на общата културна политика, за подкрепата на творците и за съхраняването на културното наследство.

Нов работен план и изкуственият интелект

Основен елемент от българската позиция е подкрепата за Резолюцията на Съвета относно Работния план за култура на ЕС за 2027–2030 г. Документът определя посоката на европейското сътрудничество в сферата на културата през идващите години. В центъра му са културното и езиковото многообразие, както и мястото на културата при справянето с днешните предизвикателства пред обществото.

В проекта на плана са залегнали и няколко теми, предложени от България. Сред тях са връзката с Културния компас за Европа и влиянието на изкуствения интелект върху културния и творческия сектор. София настоява и за защита на възнагражденията на авторите в условията на генеративен изкуствен интелект, за опазване на човешкото творчество и за етично използване на новите технологии в културата. Друг акцент е нуждата от стабилно финансиране на културните и творческите индустрии, включително чрез алтернативни финансови механизми.

По време на срещата Ирландското председателство ще отчете напредъка по предложения регламент на Европейския парламент и на Съвета за Закон на ЕС за децата (EU KIDS Act). България подкрепя изграждането на обща европейска правна рамка, която да защитава децата и непълнолетните в дигиталната среда.

Опасения от орязване на AgoraEU

Темата за бъдещото европейско финансиране на културата Милошев засегна и при представянето на бюджета на културното министерство за 2027 г. пред парламентарната Комисия по културата и медиите. Там той съобщи, че България се е присъединила към инициирано от Испания писмо на министри на културата от няколко държави членки. В него те изразяват сериозна тревога от предложението бюджетът на бъдещата програма на ЕС „Агора“ (AgoraEU) за 2028–2034 г. да бъде намален с над 2,5 млрд. евро, или с повече от 30%.

Подписалите писмото министри настояват съкращението да бъде преразгледано, а програмата да получи средства, които отговарят на стратегическата ѝ роля. AgoraEU е ключова за трансграничното културно сътрудничество, за аудиовизуалния сектор, за независимата журналистика и за защитата на основните права.

Според българската страна културата е стратегически ресурс за Европа. Тя укрепва демокрацията, насърчава многообразието и партньорствата, гарантира свободата на изразяване и медийния плурализъм, а също така допринася за социалното сближаване, конкурентоспособността и международната роля на Съюза.

Фокус върху подводното културно наследство

На заседанието Милошев ще постави и въпроса за опазването и популяризирането на подводното културно наследство. Поводът са две годишнини – 30 години от приемането в София на Хартата на ИКОМОС (Международния съвет за паметници и забележителности) за опазване и управление на подводното културно наследство и 25 години от Конвенцията на ЮНЕСКО в тази област.

България ще изтъкне опита си в подводната археология, както и това, че на нейна територия работи Институтът за подводно наследство, определен за Център от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО за черноморския регион. Целта на инициативата е да задълбочи сътрудничеството между държавите членки и Европейската комисия за съхраняването и популяризирането на това наследство в целия Съюз.

Участието в Брюксел дава възможност на България да отстоява своите приоритети в европейския културен дневен ред и да влияе върху общите политики, които поставят културата, творчеството и наследството в основата на устойчивото развитие на Европа. Наскоро министърът заяви, че бюджетът за култура е рекорден, но средствата не се управляват правилно.