Изкуственият интелект за първи път се превръща в осезаем двигател на глобалния икономически растеж и през 2026 г. уравновесява удара от енергийната криза, причинена от напрежението в Близкия изток. Това обяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, която говори на пленарната сесия на лидерската среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския град Шънджън.

Според нея енергийните сътресения рано или късно ще стихнат, но влиянието на новите технологии ще остане.

„И докато енергийният шок в крайна сметка ще отшуми, изкуственият интелект е завинаги“

, каза тя и определи технологията като ключов фактор за конкурентоспособността, производителността и растежа в средносрочен хоризонт.

Растеж от 3,1% и по-силна търговия

Георгиева посочи, че бързото навлизане на изкуствения интелект в около дванадесет икономики тази година е помогнало глобалният растеж да достигне 3,1%. В страните от АТИС темпът е още по-висок – 3,4%.

Добри резултати отчита и международната търговия, която в световен план се е увеличила с 4,6%. Ръководителката на МВФ обясни този ръст както с инвестиционния бум около изкуствения интелект, така и с успехите на държави, които са задълбочили регионалната си търговска интеграция и в сектори извън новите технологии.

Тя обаче предупреди, че общите числа прикриват сериозни разлики. По думите ѝ печелят износителите на енергия и икономиките, тясно свързани с веригата за доставки на изкуствен интелект, докато вносителите на енергия и държавите, пострадали от климатичния феномен Ел Ниньо и други сътресения, се справят значително по-трудно. Подобни рискове Георгиева вече очерта и по-рано, когато заяви, че икономиката зависи опасно от ИИ.

Инфлация, лихви и рекорден дълг

Директорката на фонда изведе три теми, върху които правителствата и централните банки трябва да се съсредоточат: инфлацията и лихвите, държавния дълг и бюджетните дефицити, както и структурните реформи.

Що се отнася до цените, Георгиева отбеляза, че натискът идва от две посоки – от недостига на енергия и от засиленото търсене, породено от изкуствения интелект. Двата фактора заедно вдигат глобалната инфлация до 4,7% тази година, което според нея принуждава много държави да затегнат паричната си политика. Лихвите се покачват и заради по-високите очаквания за растеж и големия обем облигации, пуснати от държави и компании, а доходността по дълга в редица развити икономики е достигнала връх от десетилетия.

По-скъпото обслужване на задълженията поставя публичните финанси под още по-голямо напрежение. Георгиева припомни, че глобалният дълг скоро ще стигне 100% от брутния вътрешен продукт – ниво, невиждано от Втората световна война насам, и призова за незабавни мерки там, където има проблем.

Реформите и подготовката за новите технологии

Най-важна според Георгиева е третата задача – структурните реформи за по-висока производителност. Тя ги свърза пряко с навлизането на изкуствения интелект и развитието на капиталовите пазари, като нарече технологичния преход най-бързата промяна в историята на човечеството. „Ако се бавите, губите“, обобщи тя.

Георгиева настоя страните без отлагане да изградят дигитална инфраструктура, да подготвят пазара на труда и работната сила за новите технологии и да въведат защитни механизми, особено срещу заплахите за финансовата стабилност и киберсигурността.

Накрая тя подчерта ролята на международното сътрудничество и на форуми като АТИС, на които световните лидери в Шънджън обсъждат общите предизвикателства. Георгиева цитира китайска поговорка, според която морето е необятно, защото събира водите на много реки, и добави, че съвместните действия отварят пътя към общ просперитет и мир. Още в предходни свои оценки тя изтъкваше, че икономиката издържа на енергийния шок.