Германия, Великобритания, Франция и Украйна заявиха в съвместна декларация, че Москва не може да пречупи твърдата подкрепа на основните партньори на Киев. Документът беше приет в Берлин след среща на т.нар. Коалиция на желаещите. Тя се събра в деня, в който американският президент Доналд Тръмп седна на обща маса с Владимир Путин и Си Дзинпин в китайския град Шънджън.
Германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Анди Бърнам, френският държавен глава Еманюел Макрон и украинският президент Володимир Зеленски настояха Русия да приеме енергийно примирие за зимния сезон. Според тях това би било първата крачка към спиране на бойните действия. Четиримата се ангажираха и с допълнителни усилия Украйна да получи още системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, преди да настъпят студовете.
Опасения от сделка над главите на европейците
На срещата в германската столица европейските лидери отправиха ясно послание, че няма да приемат мирен процес, който ги заобикаля. Поводът бяха разговорите, които Тръмп проведе с Путин и Си в Шънджън по-рано през деня. Европа иска място в преговорите за края на войната, водени с американско посредничество.
В Берлин се събраха ръководителите на Германия, Франция, Великобритания, Полша, Италия и НАТО, както и специалните пратеници на Вашингтон Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, който е зет на Тръмп. Коалицията на желаещите обединява около 40 държави, които подкрепят Украйна. Целта ѝ е да затвърди ангажимента към Киев на фона на продължаващото руско нахлуване и да съгласува позициите на съюзниците в мирните преговори.
Срещата в Китай беше оценена като дипломатически успех за Путин. Тя засили страховете в европейските столици, че въпроси, засягащи Украйна и бъдещето на континента, могат да бъдат решени без участието на Европа. Мнозина я сравниха с Ялтенската конференция от 1945 г., на която САЩ, Великобритания и Съветският съюз очертаха сферите си на влияние. Оттогава името ѝ се използва като символ на споразумения между велики сили, наложени на по-малките държави.
„Формат от типа „Ялта“ няма да донесе мир“, заяви пред журналисти Мерц. Той подчерта, че лидерите няма да допуснат разделяне на Европа, и сведе срещата в Шънджън преди всичко до повод за снимки. Според канцлера Вашингтон осъзнава, че без европейците мир не може да бъде постигнат, а европейците знаят, че с подкрепата на САЩ шансовете за мир растат.
Гаранции по модела на Член 5
Къшнър, който застана до Мерц, се опита да разсее тревогите на съюзниците. Той увери, че Тръмп иска мирно споразумение с подкрепата на Европа и че Русия е дала съгласие за многостранни преговори с европейско участие. Зеленски, който пристигна в Берлин за срещата, настоя Европа да бъде включена в бъдещите мирни разговори.
По думите на Къшнър американският президент, който се присъедини към срещата дистанционно, е излязъл от разговорите с Путин и Си убеден, че мирът е постижим. Пратеникът посочи още, че Тръмп е склонен да обсъди за Украйна гаранции за сигурност, подобни на Член 5 от Северноатлантическия договор, който урежда колективната отбрана на НАТО. Според него Русия е приела тази възможност. Къшнър определи подобна гаранция като изключително сериозна стъпка за Америка, но изрази увереност, че Тръмп е готов да я обмисли.
Макрон отиде по-далеч и призова въпросът за членството на Украйна в НАТО отново да бъде поставен на масата. Предложението идва в момент, когато Москва настоява за цялостно преразглеждане на архитектурата на европейската сигурност. Френският президент заяви, че абсолютен приоритет е разполагането на нови противоракетни системи и прехващачи. Той призова всяка държава, която може да помогне за защитата на украинските граждани, да го направи веднага.
Бърнам увери, че Европа ще стои до Украйна толкова дълго, колкото е нужно. Италианският премиер Джорджа Мелони съобщи, че вече е взето решение за създаване на европейски екип, който да работи в тясна координация с Киев и Вашингтон. По думите ѝ сега той трябва да получи ясен мандат какво Европа иска, какво предлага и какво никога няма да приеме. Мелони добави, че коалицията работи по гаранции за сигурност, включително по вдъхновен от Член 5 ангажимент, предложен от Италия, който вече е част от преговорите.
Пукнатини в отношенията между САЩ и Европа
Съюзниците от двете страни на Атлантика, които са близки партньори от края на Втората световна война, се отчуждиха, след като администрацията на Тръмп намали помощта за Украйна и поиска от европейските членове на НАТО да харчат повече за собствената си отбрана.
Срещата на американския президент с Путин предизвика остри реакции сред европейците. „Путин не е наш приятел и никога няма да бъде“, заяви полският премиер Доналд Туск. Датският министър-председател Мете Фредериксен призна, че не може да проумее защо американски президент би седнал на една маса с Путин, и предупреди, че руският лидер ще излезе от срещата още по-самоуверен.
По-помирителен тон избра генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който неведнъж е опитвал да уталожи напрежението в Алианса и да поддържа добри отношения с Тръмп. Той определи като нормално големите ядрени сили да провеждат срещи. Рюте приветства, по собствените му думи, огромните и титанични усилия на американския президент за постигане на мир в Украйна.
