Европейската комисия даде зелена светлина за петото плащане към България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Сумата е над 1,7 млрд. евро. Новината съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов, според когото с това страната успешно завършва плана и ще усвои близо 99% от средствата по него.
Последният транш е отпуснат след изпълнението на над 50 реформи и инвестиции. По думите на Пеканов до пролетта България е била получила едва малко над половината от предвидените пари, а опасността да ги изгуби е била напълно реална.
Вицепремиерът отчете резултата като успех на кабинета.
„Този успех днес е резултат на бързите и смели действия, които предприехме още в първите дни на кабинета след заклеването му през май“
, заяви той.
Антикорупционният орган и енергетиката
Пеканов изрази признателност към премиера Румен Радев за ясно заявената политическа воля да не бъдат загубени средства. Той благодари и на председателя на Народното събрание Михаела Доцова, както и на депутатите, приели по спешност ключовите реформи.
Като пример вицепремиерът даде учредяването на антикорупционна комисия, за която според него много предишни правителства не са успели да постигнат съгласие. Бързата работа на правосъдния министър Николай Найденов и на вътрешния министър Иван Демерджиев е позволила да бъдат освободени 400 млн. евро, които дотогава бяха блокирани за страната.
Друго сериозно изпитание е било в енергийния сектор. Пеканов благодари на министъра на енергетиката Ива Петрова и на нейния екип, които всяка седмица са водили разговори с жителите на региона на Стара Загора. Според вицепремиера в крайна сметка е постигнато разбирателство, че е по-разумно страната да не изпусне половин милиард евро по плана за възстановяване и още над 1 млрд. евро по Фонда за справедлив преход, а тези пари да бъдат вложени в инвестиции в самия регион. Така е договорено и преструктурирането на Българския енергиен холдинг – въпрос, който по думите му е бил отлаган години наред.
Без принудително сливане на ВиК дружествата
Кабинетът е договорил с Брюксел отпадане на изискването за консолидация на ВиК дружествата в общините, които разполагат със собствени водни оператори. Пеканов посочи, че темата е тревожела местните власти, и изрази задоволство, че е намерено решение с Европейската комисия, без да се губи значителен ресурс. Той благодари на регионалното министерство и на Министерството на околната среда и водите.
Вицепремиерът допълни, че по спешност са приключени и важни инвестиции в здравеопазването, културата, индустрията и социалната сфера. Той отдаде дължимото на всички осем правителства, работили по плана от 2020 г. досега.
По адрес на опозицията Пеканов се пошегува, че тъй като често го упрекват, че кабинетът още се учи и греши, той допуска страната да получи не 99%, а може би 98,7% от средствата.
Сред постигнатото със средствата от плана през последните пет години той изреди нови метровлакове и влакове, медицински хеликоптери и апаратура, обновени домове за възрастни хора и за хора с деменция, вложения в енергийната система и транспорта, както и STEM кабинети във всяко училище. Според него това не е финалът – натрупаният напредък трябва да бъде надграден, а резултатите да бъдат ясно представени на гражданите.
Какво остава неполучено
Очакванията са България да не получи около 60–65 млн. евро от общо над 6,2 млрд. евро по плана, или около 1%. Сумата ще бъде удържана заради мерки от петото плащане, които не са изпълнени изцяло. По предходните транзакции няма удръжки. Прогнозата на Пеканов за петото плащане беше, че страната ще получи почти всички средства.
Неизпълнените ангажименти са свързани с:
- неизбран член на антикорупционната комисия;
- две недовършени детски градини;
- един незавършен индустриален парк от общо десет;
- недостатъчен брой дигитални сертификати и обучения в социалното министерство;
- реформа в обществените поръчки, при която не е достигнат заложеният дял на процедурите с повече от един участник.
Пътят на средствата: плащане по плащане
Първото плащане – около 1,37 млрд. евро – постъпи през декември 2022 г.
Второто плащане възлезе на 438,6 млн. евро и беше първото за страната от почти три години. Искането бе оттеглено на 17 април 2025 г. и внесено отново на 23 юли 2025 г. за 653 млн. евро. Комисията одобри 58 от 59 цели, включително реформи в образованието, енергетиката, мерките срещу прането на пари, обществените поръчки, върховенството на правото и бизнес средата. Останалите 214,5 млн. евро бяха задържани заради неизпълнената реформа на антикорупционната комисия. Така България беше усвоила почти една трета от парите.
Третото плащане – 1,47 млрд. евро – пристигна на 29 декември 2025 г. Искането беше за 1,619 млрд. евро, най-голямото дотогава, и включваше 22 реформи и 19 инвестиции в сфери като науката и иновациите, декарбонизацията, обществените поръчки, управлението на държавните предприятия, електронното управление и електронното здравеопазване. Комисията призна за изпълнени 48 от 50 цели, а около 150 млн. евро бяха задържани заради антикорупционния орган и законите за отчетността на главния прокурор. След този транш страната вече беше получила над половината от средствата.
Четвъртото плащане – 896 млн. евро – постъпи през юли 2026 г. Одобрени бяха 23 от 26 цели, като неизпълнени останаха единният билет за обществения транспорт, реформата във ВиК сектора и последните плащания на Националния фонд „Култура“. Общо получените средства надхвърлиха 4,169 млрд. евро, или около 68% от плана.
Петото плащане беше поискано на 30 септември 2026 г. за 1,823 млрд. евро и обхващаше последните 59 цели. Процедурата навлезе в решаващ етап през есента, а сега Комисията го одобри за над 1,7 млрд. евро.
