В Украйна тристранната среща между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин в китайския град Шънджън беше посрещната с очевидно безпокойство. Причината не е просто присъствието на руския президент редом с лидерите на САЩ и Китай. По-същественото за Киев е, че трите най-големи геополитически сили разговаряха за международната сигурност и бъдещия световен ред, докато страната, която води война с Русия, остана извън формата.
Украинските опасения бяха формулирани още преди срещата, но след приключването ѝ получиха допълнителни основания. Съвместната декларация на тримата президенти не съдържа нито дума за Украйна, въпреки че Владимир Путин заяви, че е повдигнал въпроса за войната.
За Киев това е особено неприятен резултат. Москва получи възможност да демонстрира международно признание и пряк достъп до американския президент, без да поема публично конкретни ангажименти за прекратяване на агресията.
Зеленски: Не искаме нова Ялта
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди още преди срещата, че подобен формат може да създаде условия за преразпределение на геополитическите сфери на влияние.
Той използва историческата аналогия с Ялтенската конференция от 1945 г., на която победителите във Втората световна война обсъждат следвоенното устройство на Европа.
„Наистина не искаме това да се превърне в Ялта 2, 3, 4 с преразпределение на сферите на влияние“, заяви Зеленски.
Украинският президент предупреди, че Русия има по-голям интерес от подобна среща, защото Владимир Путин може да получи още едно важно дипломатическо предимство.
Това не е просто въпрос на протокол. За Киев историческата аналогия с Ялта има конкретно политическо съдържание: опасението, че съдбата на по-малките държави може отново да бъде решавана от големите сили, без да се вземат предвид техните национални интереси и волята на населението им.
Зеленски настоя, че всяко решение за Украйна трябва да бъде вземано с участието на Украйна, а европейските въпроси трябва да бъдат обсъждани с участието на европейските държави.
Сибига: Тръмп и Си трябва да окажат натиск върху Путин
Най-конкретната украинска реакция преди срещата дойде от външния министър Андрий Сибига.
На съвместна пресконференция с португалския си колега Паулу Ранжел на 18 ноември той заяви, че Киев очаква Вашингтон и Пекин да използват решаващото си влияние върху Москва.
Според Сибига именно САЩ и Китай разполагат с възможности да окажат натиск върху Русия и да допринесат за прекратяването на войната.
„Надяваме се и очакваме това да бъде тонът на разговора – оказване на натиск върху Русия да прекрати войната“, заяви украинският външен министър.
Той подчерта, че Украйна многократно е представяла пред международните си партньори вижданията си за прекратяване на конфликта, гаранциите за сигурност и следвоенния ред в Европа.
Особено категорично беше предупреждението му:
„Независимо от въпросите, обсъждани на тази среща, всички страни трябва да разберат, че никакви решения не могат да бъдат вземани без Украйна.“
Сибига отправи и пряко послание към двамата световни лидери да не създават у Путин погрешното впечатление, че светът се връща към епохата на разделяне на сферите на влияние.
Така украинската дипломация постави акцент върху отговорността не само на Русия, но и на Вашингтон и Пекин.
Киев не приема дипломатическата легитимация на Путин като постижение
Един от най-неприятните за Украйна аспекти на срещата беше символиката.
Владимир Путин беше приет като равноправен участник в разговорите с американския и китайския президент. За Кремъл това е сериозен дипломатически успех след годините на западна изолация.
В Киев обаче подобно развитие се възприема като риск. Ако руският президент получава международна легитимност, без да е направил отстъпки по отношение на войната, това може да засили убеждението в Москва, че времето работи в нейна полза.
Особено показателна беше реакцията на Зеленски, когато журналист го попита за обръщението на Тръмп към Путин като към „приятел“. Украинският президент реагира с красноречиво свиване на раменете.
Този кратък жест беше широко отразен от международните медии. Той изразяваше дистанцията на Киев към дипломатическото сближаване между американския президент и руския лидер.
Най-голямото разочарование: Украйна изобщо не присъства в декларацията
След срещата тримата президенти публикуваха съвместна декларация с четири основни направления – реформа на ООН, енергийно сътрудничество, имунитет на държавните представители и намаляване на ядрените рискове.
Украйна не беше спомената.
Това е особено показателно, защото войната е един от най-големите фактори за международната нестабилност и за влошаването на отношенията между Русия и Запада.
Путин заяви след разговорите, че е припомнил на своите колеги как според руската версия е започнала украинската криза. Това означава, че темата е била засегната, но не и че е постигната договореност.
Няма обявен механизъм за прекратяване на военните действия, няма конкретни ангажименти на Москва и няма нова формула за мир.
За украинската страна това е доказателство, че дипломатическата активност сама по себе си не води до промяна на руската позиция.
Китай е ключът, който Киев не може да пренебрегне
Украинската реакция съдържа и важен нюанс по отношение на Китай.
Киев не разглежда Пекин само като съюзник на Москва, а и като държава, която разполага със значително влияние върху руската икономика и политическо ръководство.
Китай е един от основните търговски партньори на Русия и има важна роля в поддържането на руските икономически и технологични връзки извън западните пазари.
Затова украинската дипломация се опитва да убеди Пекин, че прекратяването на войната е и в негов интерес.
Тук обаче има очевидно противоречие. Китай иска да се представя като глобален защитник на мира и стабилността, но същевременно не желае да разруши стратегическото си партньорство с Москва.
За Киев истинският тест за китайската политика няма да бъдат декларациите за мир, а готовността на Пекин да използва реалното си влияние върху Путин.
Украйна и Европа се опитват да запазят общ фронт
Друг важен елемент от украинската реакция е координацията с европейските партньори.
Володимир Зеленски подчерта, че Украйна и европейските държави имат обща позиция: решенията за Украйна трябва да се вземат с нейно участие, а решенията за европейската сигурност – с участието на Европа.
Това е особено важно на фона на опасенията, че Тръмп може да предпочете двустранни или тристранни договорености с Москва и Пекин, без предварителна координация с европейските съюзници.
В Киев разбират, че без американската подкрепа украинската позиция ще бъде значително по-трудна за защита. Но също така са наясно, че Европа остава основен фактор за дългосрочната икономическа, военна и финансова устойчивост на страната.
Затова украинската дипломация се стреми да не допуска разминаване между Вашингтон, Брюксел и Киев.
Какво следва за Украйна?
След срещата в Шънджън украинското ръководство трябва да отговори на няколко важни въпроса.
Първият е дали Тръмп ще използва отношенията си с Путин, за да постигне реални отстъпки от Москва, или ще предпочете споразумение, което да може да представи като личен дипломатически успех.
Вторият е дали Китай ще премине от общи призиви за мир към реален натиск върху Русия.
Третият е дали Европа ще успее да запази единството си и да гарантира, че няма да бъде изключена от решенията за собствената си сигурност.
Четвъртият е дали Украйна ще запази възможността сама да определя условията, при които би приела прекратяване на войната.
Това са въпроси, на които тристранната среща не даде отговор.
Основните изводи: Киев не се страхува от преговорите, а от преговори без Украйна
Украинската позиция може да бъде обобщена в пет основни извода.
1. Киев не отхвърля дипломацията, но настоява за собствено участие.
Украйна разбира необходимостта от разговори между големите сили, но не приема правото им да определят нейното бъдеще без нейното съгласие.
2. Путин получи символична дипломатическа победа.
Участието му в тристранния формат показва, че Русия продължава да има достъп до най-високото равнище на международната политика.
3. Китай е подложен на дипломатически тест.
Киев очаква Пекин да използва икономическото и политическото си влияние върху Москва, а не само да говори за мир.
4. Тръмп е изправен пред въпроса за цената на личната дипломация.
Украйна очаква американският президент да използва контактите си с Путин за натиск, а не за легитимиране на руските претенции.
5. Европа не може да бъде изключена от бъдещия мирен процес.
Дори евентуално американско-руско споразумение няма да гарантира траен мир, ако не бъдат отчетени украинската позиция и европейските интереси за сигурност.
Големият страх на Киев: Да не се окаже, че мирът е договорен без него
В крайна сметка реакцията на Украйна показва, че най-голямото безпокойство в Киев не е от самата среща между Тръмп, Путин и Си Дзинпин.
Украйна не може да забрани на големите сили да разговарят. Не може и да пренебрегне факта, че именно Вашингтон и Пекин разполагат с огромни възможности да влияят върху руското поведение.
Но Киев не желае да се превърне в обект на геополитическа сделка.
За Зеленски въпросът е много по-голям от съдържанието на една декларация. Става дума за принципа дали в XXI век суверенитетът на една държава може да бъде предмет на договорка между други три държави.
Путин получи възможността да покаже, че не е изолиран. Тръмп и Си демонстрираха, че могат да разговарят за новия международен ред.
Но за Украйна остава най-важният въпрос: кой ще гарантира, че този нов ред няма да бъде изграден за нейна сметка?
Киев не иска място на масата само за да присъства. Иска правото да участва в решенията за собственото си бъдеще.

