Как се определят цените на медицинските изделия, закупувани с публични средства, и има ли достатъчна прозрачност при разходването на парите за тях? Тези въпроси поставя народният представител д-р Александър Симидчиев пред Министерството на здравеопазването. В писмен отговор от 10 ноември 2026 г. здравният министър Катя Ивкова разяснява действащите механизми за определяне на стойностите, до които медицинските изделия се заплащат с публични средства, както и правилата за достъп до ценовата информация. Отговорът засяга и предложението за въвеждане на държавно определяни максимални цени въз основа на стойностите в други държави от Европейския съюз и реално заплащаните цени в България.
Според Министерството на здравеопазването действащото законодателство предвижда централизирана електронна база данни, поддържана от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Тя съдържа списък на медицинските изделия, които могат да бъдат заплащани със средства от:
- Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
- Държавния бюджет извън задължителното здравно осигуряване.
- Бюджетите на определени лечебни заведения.
Правилата за съставяне на списъка и определяне на стойностите, до които изделията се заплащат, са регламентирани в Наредба №7 от 2021 г. В електронната база се включва информация за продажната цена на съответното медицинско изделие, стойността, до която то може да бъде заплатено с публични средства, както и реално заплатените стойности от НЗОК, Министерството на здравеопазването и лечебните заведения.
За медицинските изделия, финансирани от здравната каса, е предвидена ежегодна процедура за определяне на стойностите, до които те се заплащат. Тя се основава на спецификация, утвърдена от Надзорния съвет на НЗОК. В нея се включват групите и подгрупите медицински изделия, условията за тяхното заплащане, прогнозните количества и максималните прогнозни аналитични стойности.
Нормативната уредба позволява също заявяване на нови групи медицински изделия и промяна на съществуващите групи и определените стойности. От Министерството на здравеопазването посочват, че действащата система включва механизми както за събиране на ценова информация, така и за договаряне.
Един от съществените въпроси в парламентарното питане е свързан с прозрачността на информацията за цените на медицинските изделия. Според министър Ивкова Наредба №7 от 2021 г. предвижда различни режими на достъп до отделните категории данни. За част от информацията е определен ограничен достъп, предоставян само на оторизирани институции при задължение за спазване на конфиденциалност.
Това означава, че съществуването на централизирана база данни не предполага автоматично свободен публичен достъп до всички съдържащи се в нея цени. В отговора обаче не е представена конкретна разбивка кои ценови данни са общодостъпни и кои попадат под ограниченията.
Депутатът Александър Симидчиев поставя въпроса за въвеждане на държавно определяни максимални цени на медицинските изделия, изчислявани въз основа на референтни стойности в други държави от Европейския съюз и действително заплащаните цени в България. Министерството на здравеопазването посочва няколко обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени при разработването на подобен механизъм:
- Съпоставимостта между различните медицински изделия.
- Сравнимостта на ценовите данни между държавите.
- Различните условия на договаряне.
- Разходите, включени в крайните цени.
- Различията между националните системи за финансиране.
- Конкретните условия на доставка.
Според ведомството тези фактори са съществени за изработването на обективна и приложима методика за определяне на максималните цени. В писмения отговор не е заявено, че министерството е взело решение за въвеждане на подобен механизъм, нито е посочен срок за разработването му.
Министерството подчертава, че действащата нормативна уредба вече съдържа механизми за събиране на информация за цените, определяне на стойностите за публично заплащане и провеждане на процедури по договаряне. Не са посочени обаче конкретни нови мерки срещу спекулативното ценообразуване, нито резултати от проверки за установени необосновано високи цени. Отговорът не съдържа и данни за размера на евентуални ценови разлики между България и други държави от Европейския съюз.
Така основният акцент в позицията на здравното министерство остава върху съществуващите правила за регулиране на публичните плащания и необходимостта от внимателна оценка, преди да бъде въведена нова методика за максималните цени на медицинските изделия.
Присъединете се към нашия Телеграм
Материалът Цените на медицинските изделия: Как държавата контролира разходите? е публикуван за пръв път на Искра.бг.

