Какво е положението на българската общност в Крим след 2014 г. и началото на войната в Украйна през 2022 г., какво е ежедневието на сънародниците ни на полуострова, проблемите, пред които са изправени, и възможностите да съхраняват своя език, култура и национална идентичност. Има или е прекратена подкрепата от българската държава за обучението по български език в Крим, за отношенията между София и българската диаспора, както и за необходимостта България да води по-активна политика към сънародниците си зад граница… Пред ФАКТИ говори проф. д.ф.н. Ваня Добрева, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) и член на Стратегически институт за национални политики и идеи (СИНПИ). - Г-жо Добрева, посещавали сте Крим неведнъж и сте разговаряли с представители на българската общност. Как се промени животът на тези хора от 2022 година насам, когато Русия обяви „специалната военна операция“… - За първи път посетих Крим през 2015, година след референдума за присъединяване на полуострова към Руската федерация. Тогава видях Украинския Крим като пустеещ район, белязан от безнадежност. В допълнение, след присъединяването на Крим към Русия (не анексия!), правителството в Киев проведе наказателна акция към кримчани: разруши каналите за питейна вода и прекъсна електроподаването. Гражданите на Крим, в това число и кримските българи, бяха обявени за врагове на Киев, с издадени присъди. Не е тайна, че голямата част от кримчани присъстват в наказателни списъци. Впрочем, и тези чуждестранни граждани, които сме посещавали Руския Крим, а и публично сме изразявали позиции в защита на човешките права на кримчани, също сме включени в тези списъци. Посещавала съм Крим и след това – участвала съм в организираните от българите научно-културни форуми. Онова, което силно ме е впечатлявало всеки път, е огромната промяна на руския Крим - нова инфраструктура, нов облик на градовете, усмихнати и спокойни хора, политика за съхраняване и развитие на културното наследство на народите, толерантност и взаимопомощ, разширяване на стимулите за съхраняване на етноидентичността и културната самобитност. Не само кримските българи, но и всички жители на полуострова подкрепят „специалната военна операция“ и политиката на президента Путин. За тях това е акт за възстановяване не само на историческата истина за Крим като изконна руска теротироя, но и защита на тяхното човешко право на свободен живот, самоопределение и културно развитие. И независимо от трудностите, които днес изпитват поради непрекъснатите украински военни атаки, кримските българи са твърдо убедени, че няма да отстъпят от истината за Русия като тяхна втора родина.
- Как изглежда всекидневието на един българин в Крим днес? - Като на всеки човек, поставен дълго в режим на неразбиране – санкции, огранимения, а сега и украински атаки. Но животът продължава: ходят на работа, отглеждат децата си, събират се по празници.
- С какво се различава животът му от този на останалите жители на полуострова? Кои са най-сериозните му проблеми — работата, доходите, образованието на децата, сигурността или нещо друго? - Няма съществени разлики. Всички кримчани живеят заедно, доходите им, както и на нас, европейските граждани, зависят от образователния ценз, квалификацията, характера на дейността и др. Във всички форуми на кримските българи, в които съм участвала, са присъствали представители и на другите народности – гърци, арменци, германци, евреи, украинци, руснаци, беларуси, татари и т.н. Същото единство видях и в Кримския университет, където работят и се учат представителите на всички общности и т.н., и т.н. В Крим, подобно на България, редом до православните храмове се издигат джамии, синегога, католически и апостолически храмове. Най-големият им проблем е неразбирането от страна на европейските граждани за истината в Украйна и Крим. За това, че ние, техните сънародници, от сутрин до вечер папагалстваме позициите на Зеленски и компания, без да отчитаме тяхното – на българите от Крим, мнение. Ще посоча, че в социалните науки съществува едно направление – агнотология, което се занимава как определени политически фактори поддържат изкуствено обществено незнание. Смятам, че кримската ситуация е точно такъв пример за целенасочено незнание, обслужващо крайно опасна политическа доктрина, базирана на русофобията. Така че българите в Крим са категорични: атаките срещу Крим са атаки срещу Русия. Кой печели от тази конфронтация с най-голямата славянска и православна държава? Не и България, люлката на славяно-православната цивилизация!
- Многократно сте подчертавали значението на българския език, песните, празниците и традициите за съхраняването на общността. Докъде е стигнал процесът на предаване на българската идентичност между поколенията? - В момента в УниБИТ работим върху този въпрос. Проучваме как глобализацията се отразява върху отделните общности – исторически, съвременни и най-нови. Във връзка с това са въпросите за идентичността – в науката се говори за появата и развитието на хибридната идентичност – съзнанието за родовата/етническата принадлежност се преплита с усещането за придобитата идентичност на държавата по местоживеене. От определящо значение за поддържане на съзнанието за родова/етническа принадлежност е съхраняването и развитието на българския език, култура, история и традиции. Факт е, че българското име се съхранява и предава в диаспората. Понеже говорим за кримските българи – непосредствен свидетел съм на тяхната родолюбива дейност. През вековете те са опазили езика ни, традициите ни, православната вяра, българския си характер и чувственост, синоним са на трудолюбие и почтеност. И колкото и парадоксално да звучи, българите от България може само да се учим от българите в Крим какво е България и как силно се обича род и родина.
- Не спирате да поставяте въпроса за прекратената подкрепа от българската държава за обучението по български език в Крим. Каква е конкретната ситуация днес? - Това е политически въпрос. Смятам, че всяка държава, ако управляващият елит притежава национално мислене, трябва да има стратегия за работа с българските общности и в сложни политически ситуации. ЕС, в това число и България, наложи на Русия поредица от санкции - икономически, но и (безпрецедентно!) образователни и културни. Всъщност, ЕС постави началото на политика на отмяна на културните явления, на забрава на историческите факти, на подмяна на истините. ЕС, - символът на културното многообразие и толерантността, се сгромоляса, отменяйки Чайковски, Шостакович, Достоевски, Толстой, Гогол, Булгаков и т.н. И няма никакво оправдание за такъв акт на бездуховност и безкултурие! Естествено е санкциите да засегнат и българската диаспора в Русия, да нанесат щати върху правото им на свободно придвижване, правото им на свободно мислене и защита на самоопределението им.
- Как се отразиха събитията след 2014 г., а особено пълномащабната война от 2022 г., върху българската общност? - Както по-горе подчертах, кримските българи единодушно подкрепят присъединяването на Крим към Русия. Защо ли? Защото предците на днешните българи усядат на полуострова, възприемайки го като част от Русия. Вече 200 години те се гордеят, че са българи, насищат домовете си с български знаци, пазят българските си носии, изпълняват българските песни и танци, но пазят и завета на бащите си за Русия като тяхна закрилница. Казват, че не по тяхно желание в началото на 90-те години се озовават в нововъзникналата държаваУкрайна. Но след Майдана от 2013-2014 г. и приемането на репресивните спрямо националните малцинства закони, убедено и свободно кримските българи подкрепят връщането на Крим в Руската федерация. И до днес не отстъпват от тази позиция!
- Колко българи са напуснали Крим и какво знаете за съдбата им? - Знае се, че до 40-те години на ХХ век българите са една ог най-големите малцинствени групи на полуострова. В края на 40-те години голяма част от кримските българи, по предложение на Берия и след заповед на Сталин, са насилствено изселени, фалшиво обвинени в колаборационизъм с Хитлер. Не се знае много за съдбата им. През 90-те години те са амнистирани и някои от тях се завръщат. С указ на президента Путин българите в Крим са напълно реабилитирани, а това дава стимул за тяхното ново и динамично развитие като етническа група. Неслучайно три мандата българин представлява Крим в Обществената палата на Руската федерация - г-н Иван Абажер, председател на националната регионална автономия на кримските българи „Паисий Хилендарски“. Ако питате за последните години – няма данни за напускане на българи от Крим. По-скоро съществува миграция на българи от украински региони към Крим!
- Могат ли кримските българи днес свободно да изразяват своите възгледи за войната, за политическото бъдеще на Крим и за отношенията между Русия и Украйна? - Разбира се. Но трябва да е ясно, те напълно подкрепят Русия. Това не означава, че не се притесняват от украинските дронове, от всекидневния вой на сирените за опасност от украинско нападение. Но са готови да отстоят. И доколкото ги познавам, няма да паднат на колене!
- Има ли страх от публично говорене и самоцензура? - Вижте, ние, европейците, сме по-уплашени, подложени сме на цензура и самоцензура. Защото всяка позиция, противоположна на официалната, идваща от Брюксел, се санкционира. Посещението ми в Крим, например, както и посощението на други български интелектуалци и общественици, даде основание да бъдем включени в списъка на „Миротворец“, организация с мощно западно финансиране, присвоила си правото да посочва с пръст като „враг“ на човечеството всеки, който има различна от официално прокламираната и поддържана от украинското правителство политика. Нима, националните медии у нас дават възможност на тези от нас, които сме убедени в правото на българите от Крим на самоопределение, да обосновем своето виждане? Или ни се дава сводобата да защитим истината за съвременното състояние на Крим, за надеждите и тревогите на кримчани. Или свободно да говорим за възраждащия се неофашизъм в Украйна, за хилядите безследно изчезнали граждани, за вихрещата се в Европа русофобия, за последните издихания на неолиберализма... Какво стана с открития наскоро концлагер в Киев? Нима се самосезираха организациите за правата на човека или т.нар. демократични правителства? Нима определилият се за интелектуален елит забеляза и реагира на случващото се? Или всичко е в реда на нещата, когато е насочено срещу Русия и когато се масовизира лъжливото клише за агресора?
- Какво се случва с икономическия и социалния живот на българите в Крим? - Нищо по-особено не се случва. Но ще кажа друго. Огромна заслуга за организирането на българите в Крим има г-н Иван Абажер. Именно на неговата енергия и организационен талант се дължи настоящият висок авторитет на българите в Крим. Абажер е пример за истински родолюбец, който всеотдайно работи за възстановяване на братските отношения между своята прародина България и втората си родина Русия. По негова инициатива националната регионална автономия на кримските българи „Паисий Хилендарски“ провежда в Крим мащабния форум „Български срещи“, обединяващ българи от Украйна, Молдова, от Русия, от Сърбия, от България и от други европейски държави. В програмата се включва научна конференция, свързана с културната и историческа роля на България в Европа, обсъждат се актуални въпроси на културната памет на полуострова. Вечерта навсякъде се разнасят български народни песни, извиват се български хора. Българите в Крим издават и свой вестник „Извор“. Главен редактор е Любмила Радева, талантлив журналист, автор на статии и студии. Организацията вече има и своето ново поколение българи, начело с Мария Симитчи. Става все по-ясно, че българите от Крим, но и от останалите територии, на които днес се провеждат военни действия, са обединени във виждането си, че свободата трябва да се изстрада. И че техният и на децата им живот е свързан с Русия и нейната съдба.
- Каква е реалната отговорност на България към кримските българи и каква политика би била едновременно ефективна и съобразена с международното право? Достатъчни ли са културните инициативи и символичните жестове, или са необходими системна образователна подкрепа, независими контакти с общността и по-добро събиране на информация за положението ѝ? -Убедена съм, че България се нуждае от нов вид проактивна политика към българите зад граница. Подобно на други европейски държави България трябва да подпомага още по-целенасочено съхраняването и развитието на етноидентичността на българската диаспора. Добре е да помним, че българската диаспора е естественият проводник на българщината в отделните държави. И независимо от политическите катаклизми, контактите ни с нашите сънародници трябва да бъдат с високо приоритетно значение. Защото войните приключват и народите ще трябва отново да градят съдбата си заедно. Това е и причината напълно да споделям позицията на президента Йотова и на премиера Радев за постигане на мир чрез дипломатически преговори. Преди една година в УниБИТ бе открит Институт за българската диаспора и културното наследство зад граница. За една година осъществихме редица научни изследвания за състоянието на историческата ни диаспора. Съвместно с Института за анализи и прогнози в туризма към Университета, по линия на Дунавската стратегия, организирахме конференция за възможностите да работим за нов вид свързаност и по линия на българската диаспора. С колегите от двата института представяме изложби с документи и архивни материали за исторически и културни събития пред българските общности и разговаряме за проблемите и техните решения. Със съмишленици от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) поддържаме контакти с нашите сънародници от Крим. Надявам се, че скоро ще се открият мирни възможности за нови дейности, за нови съвместни инициативи. Ще можем да посетим спокойно без ограничения българите в Крим, както и да ги посрещнем в нашата обща България, която те пазят като скъп скрижал и свещен спомен.

