Представители на „Прогресивна България“ определиха избора на членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота като важна стъпка към възстановяването на доверието в държавните институции и началото на реална съдебна реформа.

Михаела Доцова подчерта, че Народното събрание е изпълнило едно от основните си конституционни правомощия, избирайки членовете на ВСС от парламентарната квота. По думите ѝ през последните години подобни процедури или не са били започвани, или не са достигали до успешен финал.

Тя припомни, че действащият до момента състав на Висшия съдебен съвет продължава работа извън определения в Конституцията мандат и именно затова изборът на нов състав е бил сред водещите задачи на 52-рото Народно събрание.

Според Доцова процедурата е била организирана по правила, гарантиращи висока степен на публичност и прозрачност. Тя акцентира, че за първи път граждански организации, представители на академичната общност и отделни граждани са получили възможност да предлагат кандидатури за членове на ВСС.

Предложенията впоследствие са били припознати от различни парламентарни групи и са преминали през публично представяне и изслушвания в Комисията по правни въпроси. След този процес Народното събрание е избрало новите членове на ВСС с необходимото мнозинство от над 160 народни представители.

„Считаме, че това, което днес се случи, е изключително важно за възстановяване на доверието в държавността и институциите на България“, заяви Доцова. По думите ѝ първата положителна последица е повишаването на доверието към самото Народно събрание, което е показало способност да изпълнява конституционните си функции след необходимите политически и обществени дискусии.

Тя изрази и очакване новият състав на ВСС да допринесе за възстановяването на общественото доверие в съдебната власт, като работи публично, прозрачно и при спазване на високи професионални и морални стандарти.

От своя страна депутатът от „Прогресивна България“ Янка Тянкова определи завършилата процедура като резултат от повече от шест месеца работа и напомни, че съдебната реформа е била сред основните ангажименти на формацията още по време на предизборната кампания.

Тя посочи, че изборът на нов Висш съдебен съвет е бил първият етап от по-широкия процес на реформиране на съдебната система. Според нея това е исторически момент след девет години, през които кадровият орган функционира извън мандата си.

„С това не приключва съдебната реформа – тя тепърва започва“, заяви Тянкова и допълни, че обществото очаква възстановяване на справедливостта, придвижване на забавени дела и реални резултати от работата на съдебната система.

По думите ѝ след избора на ВСС трябва да бъдат задвижени и други ключови процедури, сред които тези за Инспектората към ВСС и за избор на главен прокурор.

Тянкова подчерта и значимия принос на гражданския сектор, университетските преподаватели, неправителствените организации и всички участници в процедурата. Тя отбеляза, че са били представени множество документи, доказващи професионалните и моралните качества на кандидатите, а изслушванията и обсъжданията са продължили повече от 38 часа.

В отговор на журналистически въпрос за обвиненията в нова политическа „сглобка“, представител на „Прогресивна България“ категорично отхвърли подобни твърдения.

„Няма сглобка. Има проведени преговори в рамките на този процес на избор на парламентарната квота“, заяви депутатът. Според него разговорите между парламентарните сили са били открити и публични, а единственият водещ мотив е бил постигането на достатъчно мнозинство за избор на нов Висш съдебен съвет.

Той добави, че всички участници в процеса са направили компромиси относно подкрепата за отделни кандидати, за да бъде постигнато съгласие по окончателния състав.

По повод въпрос за евентуално влияние на бившия главен прокурор Сотир Цацаров върху бъдещата работа на ВСС, представителят на управляващото мнозинство заяви, че очакванията са никой да не упражнява нерегламентирано влияние върху новоизбрания кадрови орган.

Що се отнася до следващите етапи на съдебната реформа, от „Прогресивна България“ посочиха, че предстои избор на Инспекторат към ВСС, обсъждане на конституционни промени и разговори за процедурата по избор на главен прокурор. Въпреки това не беше посочен конкретен времеви график за реализирането на тези стъпки.