Парламентът гласува своите представители в новия Висш съдебен съвет. 21 кандидати се бориха за 11-те места от парламентарната квота. Най-много – 11 номинации, имаха управляващите от „Прогресивна България”, следвани от „Продължаваме Промяната” със 7, „Демократична България” – трима и „Възраждане”, които издигнаха само един човек.
Кандидатите за членове на Съдийската колегия на ВСС от квотата на НС са 13. От тях бяха избрани следните: Емил Дечев, Иван Ранчев и Калин Баталски, Петьо Славов, Таня Радуловска и Цветко Лазаров.

Кандидатите за членове на Прокурорската колегия на ВСС от парламентарната квота са 8. От тях бяха избрани: Андрей Янкулов, Веселин Вучков, Екатерина Салкова, Иван Калибацев и Красимир Комсалов.

Според Конституцията парламентарната квота се избира с мнозинство две трети от народните представители. Мандатът на изборните членове на ВСС е пет години.

За да бъде избран всеки един от кандидатите, той трябва да получи 160 гласа от народните представители. В началото на заседанието се регистрираха 223-ма. Изборът е изключително важен, защото именно ВСС ще избере и новият главен прокурор на България.

Прокурорите и съдиите вече излъчиха своите представители от професионалната си квота. Предстои това да направят и следователите.

„Народното събрание изпълни конституционното си правомощие и избра 11 членове от парламентарната квота в състава на Висшия съдебен съвет с необходимото мнозинство от над 160 народни представители”. Това обявиха на брифинг председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Комисията по правни въпроси проф. Янка Тянкова, в присъствието на председателя на парламентарната група на „Прогресивна България” Петър Витанов.

Доцова припомни, че през последните години предишни парламенти не са инициирали подобни процедури или те не са стигали докрай, а действащият ВСС е извън конституционно установения си мандат. Затова изборът е бил сред основните приоритети на 52-рото Народно събрание, като за първи път граждани, граждански организации и научната общност са можели да номинират кандидати, припознати след това от различни парламентарни групи.

„Считаме, че това, което днес се случи, е изключително важно за възстановяване на доверието в държавността и институциите на България”, подчерта Доцова. По думите ѝ това показва, че парламентът може да осъществява конституционните си правомощия, и е знак за връщане на доверието към съдебната власт. Тя добави, че очакванията на народните представители са новият състав на ВСС да работи прозрачно, публично и в съответствие със закона.

От своя страна проф. Янка Тянкова отбеляза, че работата по избора е продължила повече от шест месеца, а реформата в съдебната система е била основен приоритет за „Прогресивна България” още по време на предизборната кампания. Тя отчете над 38 часа заседания с изслушвания в правната комисия и активното участие на университетски преподаватели и неправителствени организации.

На журналистически въпрос как отговарят на обвиненията за „нова сглобка” и защо не са подкрепили в зала част от издигнатите от тях кандидати, Тянкова беше категорична.

„Няма сглобка. Има проведени преговори в рамките на този процес на избор на парламентарната квота, при който, ако една парламентарно представена група не може да събере нужното мнозинство, тя съответно следва да води преговори с другите, останалите, докато постигне това мнозинство”, обясни тя. Тянкова добави, че разговорите са се водили на принципна основа, а не „по ъглите и по тъмните кюшета на залите”.

Попитана дали Цацаров и статуквото ще имат влияние в новия ВСС, председателят на правната комисия изрази надежда, че това няма да се случи. „Искрено вярвам и се надявам, че усилията, които положихме – а те са огромни – ще доведат до това не само Цацаров, а никой да няма влияние върху работата на избрания днес Висш съдебен съвет”, посочи тя. На въпрос как гледа на възможността правосъдният министър да бъде следващият главен прокурор, Тянкова отговори, че този въпрос трябва да бъде зададен на самия правосъден министър.

„Признавам майсторството на управляващите на „Прогресивна България“  да си уловят като голям рибар две рибки – не златни – „Продължаваме промяната“  и „Демократична Бътлгария“, да си ги сложат в аквариум“, каза лидерът на ДПС Делян Пеевски в кулоарите на парламента, след избора на членове от съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.

„С голяма стръв ги уловиха, четири бройки им дадоха. Опозиция вече нямат в тяхно лице, има сглобка, на площадите вече няма за какво да излизат“, допълни Делян Пеевски.

„Една от целите, които следвахме, вече е изпълнена. След забавяне от четири години и два месеца имаме избран състав на ВСС. С тази задача се справиха най-напред магистратите, които избраха своите професионални квоти, а утре остава и изборът на следователите в Прокурорската колегия”, обясни  депутатът от „Продължаваме Промяната” Велислав Величков.

Той поясни, че са разгледали много внимателно досиетата на кандидатите и цялото им кариерно развитие, за да стигнат и до съответния избор. Депутатът изрази надежда, че новият състав на ВСС ще работи за независимо правосъдие и неговото изсветляване.

Мирослав Иванов посочи, че тежестта и очакванията към новия състав на ВСС са огромни. Той ще трябва да работи в трудна среда, затънала от проблеми, порочни практики, отлагани задачи и съсипана репутация на съдебната система, допълни депутатът. Той изрази надежда, че ВСС ще устоява на натиск от различни кръгове на влияние и че ще отстоява принципите на правовата държава. „Тъжните лица на Борисов и Пеевски са най-красноречивият отзив за избора на парламентарната квота на новия ВСС”, допълни още Иванов.

Величков отбеляза, че в програмата на „Прогресивна България” липсва текст, който да е свързан с ограничаване правомощията на главния прокурор. Той определи това като пропуск.

„Почти целият състав на ВСС беше избран от всички партии в НС, без „Възраждане”, с активното съдействие на ГЕРБ и ДПС. Станахме свидетели на това, че има договорености между „Прогресивна България”, „Продължаваме Промяната” и „Демократична България”. „Прогресивна България” подариха на „Продължаваме Промяната” и „Демократична България” 40% от състава на парламентарната квота на ВСС. Това е много несъразмерно представителство за тези две малки политически формации”, каза лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов след гласуването на членовете на ВСС.

Според него този избор на управляващите ще се отрази върху тях. Той смята, че ще настъпи срив в доверието към „Прогресивна България”, който ще доведе това при предсрочни парламентарни избори, формацията да отпадне от парламента.

Костадинов твърди, че от „Прогресивна България” са показали „изключително ниска политическа култура и незрялост, за която ще платят висока цена”. Той отбеляза, че от „Продължаваме Промяната” и „Демократична България” са „безскрупулни и ще се възползват от позициите, които днес Румен Радев и неговата партия му подариха, за да започнат сериозна атака срещу позициите на „Прогресивна България” в изпълнителната, законодателната и съдебната власт”.

За главния прокурор Костадинов каза, че той ще бъде избран „със същата безпринципна политическа схема, на която станахме свидетели днес”.

Лидерът на „Възраждане” заяви, че, освен кандидатурата на Цвета Рангелова, са подкрепили три кандидатури, за които са преценили, че имат необходимите професионални качества, като не са се водели от това кой ги излъчва, а от това каква е тяхната биография.

За инспектората към ВСС Костадинов смята, че „ще се случи същата политическа схема”.

  • Какво прави ВСС?

Съветът има ключова роля за работата и независимостта на съдебната власт – от назначенията и кариерното развитие на магистратите до избора на ръководители и организацията на съдилищата. През годините работата му е била обект на критики, включително от Еврокомисията, заради съмнения за политическо влияние, липса на достатъчно гаранции за независимост на съдебната система и заради влиянието на главния прокурор в съвета.

Висшият съдебен съвет има 25 членове. 11 от тях се избират от парламента с мнозинство от две трети, други 11 – от магистратите. Трима участват по право – председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и главният прокурор.