Татяна Петкова – майстор хлебар от музея „Етър“ в Габрово, е включена в международния каталог Breads of the Creative Cities („Хлябовете на креативните градове“). Това съобщи БТА, позовавайки се на Тихомир Църов, специалист „Връзки с обществеността“ на музея.

В международната платформа на проекта са представени профилите и контактите на майстори, които съхраняват традиционни занаяти и знания от населените места в Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Инициативата се реализира от международната организация Creative Knowledge Foundation и нейните партньори.

Храни, които да включите в менюто си, ако искате да отслабнете В профила ѝ в платформата Татяна Петкова е представена като пазител на традиционното хлебарство на Занаятчийската чаршия в музей „Етър“.

Родена в Габрово, тя започва професионалното си обучение през 1985 г. в местния Техникум по обществено хранене, където изучава производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия. Повече от десет години работи в хлебозавод, където усвоява умения от стари майстори, владеещи техники, съхранени отпреди индустриализацията. През 2003 г. получава майсторско свидетелство от Националната занаятчийска камара.

Майсторката работи в музей „Етър“ от 1996 г. В продължение на три десетилетия тя приготвя ръчно и изпича в пещ на жар традиционни печива, делнични и обредни хлябове. Работният ѝ ден започва рано сутрин с разпалването на пещта, за да бъде готов за посетителите прочутият етърски симид, омесен на ръка в дървени нощви.

Немският хляб – най-добрият в света?

Петкова предава знанията и опита си на следващото поколение. Обучава млад мъж на хлебарския занаят, а млада жена – в обслужването на клиентите. Според нейните наблюдения основното предизвикателство пред младите хора, които биха избрали тази професия, не е сложността на работата, а необходимостта от много ранно ставане.

Специално внимание в международното издание е отделено и на къщата с фурната, която е част от архитектурното и занаятчийското наследство на музей „Етър“. Сградата е построена в Габрово през 1874–1875 г., а през 1969 г. е възстановена на територията на музея по стари снимки и скици. Архитектурата ѝ е съобразена с особеностите на хлебарския занаят – на приземния етаж е разположена полусферична пещ на дърва, а над нея се намира помещението за месене и оформяне на тестото.

Създателят на музея Лазар Донков включва сградата в комплекса с идеята да бъде възродено производството на традиционния габровски симид.

До включването на Татяна Петкова в международната инициатива се стига след посещение в Габрово през септември 2026 г. на Джузепе Биаджини, основател на Creative Knowledge Foundation. По време на срещата си с майсторката той се запознава с традиционната технология за приготвяне на симид с нахутена закваска. 

Изданието на Breads of the Creative Cities за 2026 г. обединява 79 творчески града от 39 държави и представя 115 традиционни хляба. Представянето на каталога е планирано за края на ноември в Мароко.