Поморие е град, който обикновено свързваме с морето, туризма и добива на сол. Но зад познатия му облик има и друга икономическа история, която няма много общо с плажовете и летния сезон. В града се произвежда електроника, а една от местните компании повече от три десетилетия се опитва да намери мястото си в променящата се световна индустрия. Преди години "Интиел" ООД е плащала между 4000 и 5000 лева месечно за електроенергия. Впоследствие сметките достигат 35 000 до 40 000 лева, без това да е съпроводено с разширяване на дейността. За едно сравнително малко предприятие подобен скок означава не просто по-високи разходи, а необходимост да преосмисли цялата си дейност. "Всичко, каквото имахме, потъна в сметки за ток“, спомня си собственикът и управител на дружеството Петьо Тодоров в разговор с екип на БТА.  Тази история от Поморие илюстрира един от големите проблеми пред европейската индустрия: стремежът към по-самостоятелно технологично производство се сблъсква с реалността на глобалната икономика, в която цената на енергията, достъпът до компоненти и конкуренцията на международните пазари могат да определят съдбата дори на предприятия с дългогодишен опит. "Интиел" започва дейността си в началото на 90-те години на миналия век в таванско помещение на стара къща в Поморие. Екипът постепенно достига десет души, а производството се разширява в гараж към сградата, където са усвоени около 100 квадратни метра. Днес компанията разполага със собствена производствена база, построена през 2006 г., и има 18 служители. През годините дружеството изгражда специализация в производството на електронни устройства и системи за управление, основно за отоплителни инсталации. В продуктовата му гама влизат регулатори, контролери за електрически котли, пелетни горелки и абонатни станции, както и електронни табла за управление на климатични системи и помпени съоръжения. Пазарната история на предприятието обаче показва колко силно производството зависи от промените в търсенето. В първите години на дейността си "Интиел" изнася по 14 000 диференциални термостата годишно за Германия и реализира приблизително същото количество на българския пазар. Именно това е периодът на активно изграждане на соларни инсталации за подгряване на вода в България, от който компанията успява да спечели. Днес поръчките от Германия са сведени до една или две годишно. Дружеството продължава да продава в Румъния, Гърция, Сърбия и Унгария, но според Тодоров обемите на всички тези пазари са намалели многократно. В определен период компанията е работила и за американския пазар, където е изнасяла компоненти за автомобилни газови системи. Глобалните сътресения през производствената линия Зад тази промяна стоят не само колебанията в търсенето, но и последователността от икономически сътресения, през които преминава предприятието. Финансовата криза от 2009 г. води до рязък спад на оборота и загуба на клиенти. Междувременно вече договорените материали продължават да пристигат, а готовата продукция се натрупва в складовете. "Един месец не съм спал, за да измисля как да не съкратя работници“, разказва собственикът. В крайна сметка се налага да освободи шестима души. Изходът идва с разширяване на продуктовата гама и разработването на горелки за пелетни котли и контролери за електрически котли. Следващото сериозно изпитание е пандемията от КОВИД-19. Спирането на инвестициите и производствата принуждава Тодоров да освободи почти целия персонал, който тогава наброява около 27 души. Неочаквана възможност се появява от Украйна. Компания от страната търси контролери за електрически котли, които да използва в производството си в Днипро. Новите поръчки помагат на "Интиел" постепенно да възстанови дейността си. Пандемията обаче разкрива и друга уязвимост на индустриалното производство, а именно зависимостта от електронни компоненти, чието предлагане се определя от глобални производствени вериги. По време на световния недостиг на полупроводници цената на използваните от компанията процесори се увеличава от около 1,5 долара до 7,5 долара за брой, каза Тодоров.  В момента доставките на тези компоненти вече не представляват проблем за дружеството. То работи директно с американската компания Microchip, чието производство включва и заводи в Тайланд. При печатните платки обаче зависимостта от външни производители остава. След като прекратяват работа някои от българските предприятия, от които първоначално се е снабдявала, „Интиел“ се насочва към турски доставчици, а днес по-голямата част от платките идват от Китай. Поръчките се организират чрез посредник от Благоевград, който може да договаря по-големи количества и съответно по-добри цени. Работата с китайските производители невинаги е лесна, отбелязва Тодоров. "Като те хванат като клиенти, през няколко месеца повишават цените с оправданието, че се покачват цените на суровините и разходите в производството“, казва той. От Китай компанията внася директно и конзолни термостати с интелигентни функции и възможност за управление през WiFi. LCD дисплеите също са от китайски доставчик, докато корпусите на устройствата се поръчват от Турция. Към цената на самите компоненти се прибавя и транспортът. По думите на собственика, ако 1000 печатни платки струват 1000 долара, транспортът им вече може да струва още толкова. Така разходите за логистика се превръщат в съществена част от себестойността на продукцията, особено за производители с по-малки обеми на поръчките. Европейската технологична независимост започва от производството Тези затруднения имат пряко отношение към по-широкия европейски дебат за технологичната независимост. Според данни на Евростат, публикувани на 6 октомври 2026 г., вносът на високотехнологични продукти в ЕС достига 534,1 млрд. евро през 2025 г., докато износът възлиза на 566,5 млрд. евро. Китай е най-големият доставчик с 28 на сто от вноса, или 150,4 млрд. евро, следван от САЩ с 25 процента и 131,4 млрд. евро. Зависимостта е особено видима при електрониката и телекомуникациите. През 2024 г. тези продукти формират 36 на сто от високотехнологичния внос на ЕС от държави извън Общността. Китай е водещият доставчик в тази категория, като електрониката и телекомуникациите представляват 53 процента от високотехнологичния внос на ЕС от страната, на стойност 75 млрд. евро. Още по-показателни са данните за полупроводниците. Потреблението им в ЕС достига 55 млрд. евро през 2024 г., но европейското производство покрива едва 22 процента от него. Останалите 43,6 млрд. евро са доставки от държави извън Общността, според информационен доклад на Службата за парламентарни изследвания на Европейския парламент, актуализиран на 28 октомври 2026 година. На този фон Европейската комисия представи през юни 2026 г. пакет за европейски технологичен суверенитет, насочен към намаляване на зависимостта от външни доставчици в области като полупроводници, изкуствен интелект, облачни услуги и софтуер с отворен код. Амбицията е да се укрепят европейските производствени и иновационни възможности. Предизвикателствата обаче остават значителни. В специален доклад Европейската сметна палата предупреди още през 2025 година, че ЕС вероятно няма да постигне целта си за 20 на сто дял в световното производство на чипове до 2030 г., като очакваният дял е около 11,7 процентни пункта. За компании като "Интиел“ този дебат има съвсем практическо измерение. Технологичната независимост не се изчерпва с изграждането на големи заводи за полупроводници. Тя зависи и от наличието на производители, които могат да превръщат електронните компоненти в готови устройства, системи за управление и решения за индустрията. Но за да бъдат конкурентоспособни, тези предприятия трябва да имат достъп до компоненти на приемливи цени, надеждни доставки и предвидими производствени разходи, казва Тодоров. Електроенергията остава един от най-чувствителните фактори за "Интиел“. Скокът на сметките през последните години е особено тежък за дружеството, тъй като засяга пряко разходите за производство. Влиянието му се усеща и по веригата на търсенето. По думите на Тодоров високите цени на електроенергията са оказали съществено влияние върху продажбите на електрически котли. По-късно поскъпването на пелетите също променя пазара на отоплителна техника. В момента компанията се концентрира основно върху електронни регулатори и контролери за отоплителни инсталации. Сред клиентите ѝ е и "Топлофикация Сливен“, за която произвежда контролери за абонатни станции. Дружеството има реализирани устройства и в обекти с различно предназначение, включително болници в столицата и помпени станции по Черноморието. Опитът с разработването на нови продукти обаче показва, че технологичната модернизация сама по себе си не гарантира пазар. Компанията е получавала запитвания за интелигентни устройства с дистанционно управление, но в някои случаи интересът изчезва още след разработването на съответното решение. Затова от „Интиел“ не разглеждат този сегмент като устойчива ниша за своя бизнес. Въпреки трудностите българското производство на електроника показва и положителни признаци. Предварителните данни на Националния статистически институт сочат, че производството на компютърна, електронна и оптична продукция в страната е нараснало с 39,3 на сто през юни 2026 г. спрямо същия месец на предходната година. През септември 2026 г. оборотът от продажби на международните пазари в сектора е с 18,2 процента над нивото от септември 2025 година. "Интиел“ не е участвала в проекти с европейско финансиране. Дружеството остава семеен бизнес, който през повече от три десетилетия е преминал през финансовата криза, пандемията, недостига на компоненти и резките промени в цените на енергията. Днес собственикът не се ангажира с конкретна прогноза за следващата година, добавяйки, че "несигурността в икономическата среда затруднява дългосрочното планиране".