Булевард „Витоша“ в София затвърждава позицията си сред скъпите търговски локации в международен мащаб. Столичната улица вече заема 40-о място в годишната класация на консултантската компания за бизнес имоти „Къшман енд Уейкфийлд“.

Наемите на търговските обекти по булеварда достигат 63 евро за квадратен метър месечно. Това е ръст от 4% спрямо предходната година, а годишната цена за наем на квадратен метър възлиза на 756 евро.

В класацията пред София са основните търговски улици в Белград и Букурещ, които заемат общо 35-а позиция. Там годишните наеми достигат 1080 евро за квадратен метър.

След „Витоша“ се нареждат редица европейски градове. В Любляна наемът е 720 евро годишно за квадратен метър, в Никозия – 600 евро, а в Братислава – 540 евро. Във Вилнюс стойността достига 468 евро, в Рига и Талин – по 420 евро, а в Скопие – 336 евро.

Ню Йорк, Лондон и Милано оглавяват класацията

Без изненада, първото място в световната подредба остава за „Пето авеню“ в Ню Йорк. Там годишният наем достига 24 998 евро за квадратен метър.

На втора позиция е „Ню Бонд стрийт“ в Лондон с цена от 20 642 евро годишно. Третото място заема „Виа Монтенаполеоне“ в Милано, където наемите достигат 20 000 евро за квадратен метър.

Докладът „Главни улици по света“ проследява наемите на 147 водещи търговски улици в различни градове. Освен глобалната класация, изследването включва регионални анализи за Европа, Северна и Южна Америка и Азиатско-тихоокеанския регион.

Международните марки движат пазара

Данните за последната година показват активност на водещите 30 търговски улици в света. Там са сключени 153 сделки за наем или откриване на магазини с обща площ над 815 000 квадратни фута. При средните пазарни цени стойността на годишните наеми надхвърля 647 млн. долара.

Над 80% от новите наематели са търговци, които досега не са присъствали на съответните улици. Международните марки заемат около 90% от отдадените площи, като средният размер на техните магазини е приблизително 5000 квадратни фута – повече от 2 пъти над този на обектите на местните конкуренти.

Най-голям дял от сделките е свързан с модния сектор – около половината от всички договори. След него се нареждат магазините за здраве и красота, включително популярните корейски и японски козметични марки.

По-големите търговски обекти също имат значително присъствие. Магазините с площ над 10 000 квадратни фута представляват 13% от сделките, но заемат 47% от общата наета площ.

Все по-голям интерес има и към търговски зони със смесено предназначение, където магазини, хотели, ресторанти, жилищни и офис сгради създават постоянен поток от посетители.

Новите тенденции променят търговските центрове по света

Водещите градове се адаптират към потребителското търсене по различен начин. В Шанхай и Токио се наблюдава отдалечаване от традиционния модел, доминиран от премиум марките. В Сеул търговската активност се разпределя между туристическия район Мьонгдонг и квартал Сонгсу, където брандовете изпробват нови концепции.

Лондон, Париж и Милано продължават да бъдат ориентир за международните компании, като на тези пазари се разширяват марки от Северна Америка и Азиатско-тихоокеанския регион. Наред с модата все по-видими стават обектите за красота, уелнес, спорт и развлечения, както и популярните концепции за храни и напитки.

Различни фактори движат растежа и в други градове. В Сингапур и Мумбай предлагането на подходящи площи е ограничено, докато Мадрид и Барселона съчетават недостиг на търговски пространства със силно търсене на луксозни стоки. Прага и Остин също привличат интерес, макар там да се очаква и ново предлагане.

Банкок се очертава като разрастващ се пазар. До четвъртото тримесечие на 2027 г. в града се очаква да бъдат в процес на изграждане около 500 000 квадратни метра нови търговски площи.

Икономическата несигурност и изкуственият интелект влияят върху бъдещето на пазара

Според анализа геополитическото напрежение и високите енергийни цени продължават да оказват натиск върху световната икономика. Инфлацията ограничава възможностите за намаляване на лихвите, като подобна стъпка не се очаква преди втората половина на 2027 г.

Потребителските разходи също се разпределят неравномерно. В САЩ най-богатите 20% от домакинствата формират 60% от общото потребление, което поддържа търсенето на луксозни стоки. В същото време домакинствата със средни и ниски доходи усещат все по-силен финансов натиск.

За търговците на дребно достъпът до най-престижните улици остава труден заради ограниченото предлагане. В някои случаи компаниите трябва да чакат за свободни обекти, вместо да избират между множество налични възможности.

Луксозните брандове все по-често търсят присъствие и извън традиционните центрове като Ню Йорк, Лондон, Париж и Токио. Сред привлекателните дестинации се открояват Маями, Палм Бийч и Остин.

Изкуственият интелект също започва да променя начина, по който компаниите привличат и обслужват клиенти. Според анализа най-добри възможности ще имат марките, които съчетават дигиталните технологии със силно разпознаваеми физически магазини и запомнящо се потребителско преживяване.

Очакванията са през 2027 г. именно компаниите и градовете, които успеят да се адаптират към тези промени, да определят следващия етап от развитието на световната търговия.