Технологичният гигант Google обединява усилия с аерокосмическата компания Blue Origin в мащабен проект за разполагане на сървъри в околоземна орбита.

Според информация на технологичното издание Engadget, всяка от бъдещите орбитални платформи ще притежава изчислителна мощност, съпоставима с пълен сървърен шкаф (rack). Те ще бъдат извеждани в слънчево-синхронна орбита с помощта на тежките ракети New Glenn.

Товарът на ракетите ще включва собствените тензорни процесори на Google (TPU), разработени специално за изкуствен интелект, както и специализирани сървърни компоненти.

Първият подобен старт е планиран не по-рано от началото на 2029 г.

Инициативата представлява дългосрочен експеримент с висока степен на сложност. Целта ѝ е да провери дали инфраструктурата за изкуствен интелект може да оперира ефективно в космоса, черпейки директно от изобилната слънчева енергия на орбита.

SpaceX разкри детайли за проекта си за орбитални центрове за данни
Подобен подход би осигурил сериозни предимства

Освен чистата енергия, космическият вакуум елиминира проблема с непрекъснатия промишлен шум и високите честоти.

Те съпътстват денонощната работа на наземните центрове и създават напрежение сред местните жители на Земята.

Google не е единствената компания, която насочва поглед към орбиталните технологии.

SpaceX на Илън Мъск също разработва сходни концепции, а редица иновативни стартъпи, сред които и Starcloud, вече изследват тази пазарна ниша.

Китай планира да започне да строи орбитални центрове за данни още през 2026 година

Въпреки големите амбиции, космическите центрове за данни са изправени пред сериозни технологични изпитания.

През октомври Google изведе тестов спътник със сървър за изкуствен интелект в ниска околоземна орбита, но системата успяваше да работи само за интервали от 15 минути.

Охлаждането в космически условия е изключително трудно, тъй като стандартната конвекция не функционира във вакуум. А топлината трябва да се отвежда единствено чрез специални термотръби и радиационни панели.

Допълнителен рисков фактор е космическата радиация

Тя предизвиква така нареченото „обръщане на битове“ (bit flipping). Спонтанна промяна на нули в единици в двоичния код, застрашаваща надеждността на изчисленията.

В същото време цената на космическите мисии остава изключително висока.

Един пуск на ракета Falcon 9 струва около 74 милиона долара, като полезният ѝ товар едва побира оборудване за малко сървърно помещение, далеч от мащаба на гигантските наземни съоръжения.

„Преходът от един-единствен спътник към мащабна мрежа, функционираща като огромен център за данни, ще отнеме години и колосални финансови ресурси.

Реализацията на подобен проект в широк мащаб ще изправи учените пред редица нови инженерни предизвикателства“, отбелязва пред The New York Times проф. Брендън Лучия.

Стремежът към изнасяне на сървърите в космоса идва и на фона на сериозния екологичен отпечатък от наземните съоръжения на технологичния гигант.

В северния финландски град Мухос Google наскоро предизвика полемика след изсичането на близо 330 хектара гори (около 250 хиляди дървета) и унищожаването на десетки хиляди други на съседен терен за нуждите на нов обект.

След като теренът бе разчистен до основи, включително с премахване на горния почвен слой, властите разпоредиха незабавно спиране на строителните дейности на два обекта в региона.

Местните жители изразиха силно безпокойство, че калните потоци от оголения строителен терен вече замърсяват притоците, вливащи се в река Оулуйоки.

Материалът Google и Blue Origin подготвят изграждането на центрове за данни в открития космос е публикуван за пръв път на Мегавселена.