Кой кой е в парламентарната квота във ВСС

Бъдещите членове на Висшия съдебен съвет, които имат ясни реформаторски профили, ще получат исторически шанс да изберат нов главен прокурор, който да промени българската съдебна система. Това показва анализ на сайта Mediapool на база проведените до момента избори за съдебни кадровици от парламентарната, съдебната и прокурорската квота.

Това обаче не означава, че съдебното статукво е победено, а в ключови моменти реформаторите ще трябва да търсят подкрепа извън своя лагер, за да изберат шефове на върховните съдилища. Политическият и лобисткият натиск от средите на т.нар. „мрежа на председателите“ ще продължи да оказва силно влияние върху кадровия орган

Всичко виси на един глас

Най-ясно това се вижда в Съдийската колегия, където силите са практически изравнени. Колегията има 14 членове, а решенията се взимат с мнозинство от 8 гласа. Условно наречените „реформатори“ са 7 срещу 6 представители на лагера, който е съставен от хора, свързвани с досегашното статукво или с неясни позиции по големите въпроси на съдебната система.

Четиринадесетият член по право е бъдещият председател на Върховния административен съд (ВАС), който може да се окаже „златния пръст“, отпушващ кадруването в съдилищата.

Биографичното реформаторско ядро в Съдийската колегия включва Емил Дечев, Петьо Славов, Таня Радуловска-Мадамжиева и Цветко Лазаров от парламентарната квота, както и върховните съдийки Светла Калинова и Емилия Василева от професионалната квота. Към тях в тази група се причислява и председателят на ВКС Галина Захарова, чийто мандат изтича през 2028 година.

Това е безпрецедетно присъствие на хора с позиции в подкрепа на съдебната реформа. В същото време обаче срещу тях стои група от шестима магистрати, свързвани с т.нар. „мрежа на съдебните председатели“.

Сред тях са пловдивският апелативен съдия Иван Ранчев, председателят на Окръжния съд в Перник Калин Баталски, заместник-председателката на Окръжния съд във Варна Мария Терзийска, военният съдия Васил Петков, зам.-председателката на Софийския районен съд Даниела Александрова и административният съдия Веселка Златева.

Нито една от двете групи няма да може самостоятелно да взема решения. За необходимите осем гласа реформаторите ще трябва да привлекат поне още един член, който би трябвало да дойде от Калин Баталски и Иван Ранчев. Двамата бяха избрани от „Прогресивна България“ с обещание, че ще борят статуквото. Но това далеч не е толкова ясно.

Най-вероятният развой на събитията е бъдещият председател на ВАС да се превърне в потенциалния балансьор в колегията.

Реформаторска Прокурорска колегия?

В прокурорската колегия съотношението е по-благоприятно за реформаторите. Там петима членове могат със сигурност да бъдат определени като част от реформаторското ядро – бившите министри Андрей Янкулов и Веселин Вучков, професорът от БАН Екатерина Салкова, прокурорът – бунтар Ивайло Илиев, както и Красимира Филипова, която бе заместничка на Иван Гешев, но е уважавана като работлив и принципен магистрат в съдебната система.

Решенията в колегията се взимат с мнозинство от шест гласа. Другите четирима членове на колегията са пловдивският съдия Иван Калибацев, който бе един от спорните кандидати, вкарани от парламента, председателят на Окръжния съд в Пазарджик Красимир Комсалов, който също е свързван с неформалната „мрежа на председателите“, както и прокурорите Пламен Петков и Ивайло Ангелов.

Решаващата роля ще бъде на бъдещия главен прокурор, който ще бъде член на колегията по право. Следователите също трябва да изберат един член, но там надежди за реформаторска фигура няма.

Ключовият въпрос е как ще се позиционира бъдещият главен прокурор – като независим ръководител на прокуратурата или като продължение на досегашния модел на влияние.

Един глас може да реши избора на главен прокурор

Най-важната битка пред новия ВСС ще бъде изборът на следващия главен прокурор, който ще бъде проведен в началото на следващата година. За него са необходими 13 гласа, докато реформаторският лагер разполага с 12 сравнително сигурни гласа в Пленума на ВСС. Така изборът на главен прокурор ще бъде първият истински тест дали парламентът е вкарал във ВСС само членове, които са готови да работят срещу зависимостите. Или има достатъчно скрити лимонки на статуквото, които да блокират реформата.

Шефът на ВАС – първата голямата сделка

Ако изборът на главен прокурор изглежда постижима задача, то процедурата за шеф на ВАС ще бъде първият много тежък тест. Там са необходими 17 гласа – значително повече от 12-те, с които разполагат реформаторите във ВСС.

Това предполага много по-широко договаряне и подкрепа отвъд реформаторското ядро. Тук ще трябва да бъде изградена коалиция, а вероятно и ще бъде поискано поемането на задкулисни ангажименти.

Много е възможно изборът на главен прокурор да бъде обвързан с подкрепа за избора на шеф на ВАС, тъй като те ще се провеждат паралелно. Историята е показала, че при договарянето между лобитата във ВСС нищо не е изключено

От избора на новите хора във ВСС е ясно, че с това статуквото не е победено. Нужни са още промени в законите и дори конституцията, за да се гарантира смяната на модела. При всички положения обаче парламентът даде шанс на съдебната система да започне битката за своето очистване. А тя ще бъде дълга.

Материалът Реформаторите могат да изберат главен прокурор е публикуван за пръв път на Проватон.