Българската мебелна индустрия отчита стабилен ръст на производството и вътрешното потребление, но губи позиции на ключовите западноевропейски пазари и страда от нелоялна конкуренция и политическа нестабилност. Това стана известно от думите на председателят на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил  Живков по време на годишната конференция на БКДМП, която се провежда днес и утре в хотел „Рила" в  курортния комплекс Боровец. „Влизането ни в еврозоната накара хората да си извадят парите от бурканите, от под дюшеците и да ги инвестират в мебели. Ние реално имаме сериозен ръст през 2025 година", каза председателят на Камарата. По-рано днес Камарата отличи с годишните си награди най-добрите български компании от секторите дървообработване и мебелно производство с най-високи постижения по отношение на износа и оборотите за 2025 г. Председателят на парламента Михаела Доцова се включи в закриването на първия ден от двудневния форум. Въпреки позитивните сигнали на вътрешния пазар проф. Живков изрази тревога за трайния спад на износа и липсата на държавен контрол върху нерегламентирания внос. „Ако през 2018 г. почти 60 на сто износът са били за Западна Европа, то в момента делът е около 30 на сто", коментира Живков. „Влиза нерегламентиран внос без никакви данъци", допълни той. Лидер в Източна Европа в мебелното производство е Полша с производство от 16 млрд. долара, следвана от Литва и Чехия (между 2 и 3 млрд. долара), Словакия (1,5 млрд. долара) и Унгария (1,2 млрд. долара), каза проф. Живков. На Балканите Турция е лидер с производство за над 8 млрд. долара, следвана от Румъния (2,8 млрд.долара) и Сърбия (945 млн.долара). България заема четвърто място с 694 млн. долара, като в статистиката не са включени без матраците, изпреварвайки Гърция (658 млн.долара), Република Северна Македония (456 млн.долара) и Албания, каза председателят на Камарата. По потребление България е четвърта на Балканите (806 млн. долара) след Турция, Румъния и Гърция. По износ страната ни също е на четвърто място (403 млн. долара), но има конкурент в лицето на Република Северна Македония, която отчита същия обем на експорт и е утроила износа си за последните 10 години, коментира проф. Живков. Той изтъкна, че Турция бележи ръст в производството въпреки 30-процентната инфлация и спада в продажбите на жилища, тъй като секторът е приоритет за турската икономика, а основният ѝ износ е за Ирак. Сърбия удвоява производството си за десетилетие с ръст от 15 на сто само за 2025 г., подпомогната от имотния пазар, при който две трети от сделките са със собствени средства. Румъния навлиза в стагнация със 7 процента инфлация, а Китай за първи път измества Полша като водещ вносител на мебели там. Гърция е шестият по големина пазар в Европа за краткосрочни наеми (тип Airbnb), което по думите на проф. Живков стимулира търсенето на по-висок клас обзавеждане и средната вносна цена на мебели е 2750 долара/тон, но вносът на китайски мебели от дървесина там се срива с 31 на сто заради проблемите с транспорта в Червено море. По данни на НСИ, които включват и матраците, производството в България възлиза на 850 млн. долара (или 694 млн. долара по международната статистика без матраците), което ни отрежда 46-о място в света и 24-о в Европа, каза председателят на Камарата. По думите му след пика през 2021 г. и последвалия спад през 2023–2025 г. секторът отново върви нагоре. Брутната добавена стойност остава сравнително ниска - 296 млн. долара. Проф. Живков съобщи, че от общо 2760 предприятия в бранша, 86,5 на сто са микропредприятия - до 9 души - малки семейни работилници, 11,3 на сто са малки, 1,8 на сто са средни, а едва 0,3 на сто са големи предприятия. Средният оборот на предприятие е 370 000 евро. За България водещи са мебелите за спални, дневни и трапезарии (30 на сто), следвани от кухненски мебели (12,9 на сто), други мебели от дървесина (11 на сто), матраци (10,8 на сто), търговски мебели (10 на сто) и офис мебели (9,9 на сто). Потреблението на мебели в България бележи бум след КОВИД кризата, като през 2025 г. е подсилено от очакванията и процеса по влизане в еврозоната, накарали гражданите да инвестират спестяванията си в обзавеждане, посочи проф. Живков. Той допълни, че паралелно с това расте и вносът на по-евтини мебели от трети страни - най-вече от Китай (32,4 на сто, с ръст спрямо предходната година), Турция (15,5 на сто) и Полша (13,4 на сто). След рекордните 483 млн. долара през 2021 г. българският износът трайно намалява до 403 млн. долара през 2025 г, коментира председателят на Камарата. Делът на експорта към Западна Европа се е свил наполовина - от близо 60 на сто през 2018 г. до около 30 на сто през 2025 г., за сметка на съседни държави като Румъния (23,6 на сто от износа ни) и Гърция (15,9 на сто), изтъкна проф. Живков. Сред предизвикателствата пред бранша председателят на Камарата открои политическата нестабилност. Проф. Живков подчерта, че за времето на неговия мандат в страната са се сменили 11 правителства - 10 смени на ресорни министри, което блокира диалога с държавата и реалните реформи за подобряване на бизнес климата. Проблем са и високите цени на енергийните ресурси и европейските регулации, които натоварват местните производители с разходи, но не спират евтиния и неконтролиран внос от трети страни. По думите на проф. Живков бъдещето на индустрията не зависи само от политиците и пазарите, а и от самите предприемачи. Той призова за фокус върху повишаване на конкурентоспособността чрез внедряване на иновации, изкуствен интелект, инвестиции в квалифицирани кадри. Нужно е да бъде съхранен занаятчийският коренна индустрията, съчетано с високата добавена стойност в комбинация с модерно индустриално производство, смята председателят на Камарата.