- Италия е парализирана от обща стачка, в Германия се надига съпротива срещу военната повинност, а в Нидерландия ученици напуснаха класните стаи.
- Младите искат пари за образование, жилища и социална защита вместо за превъоръжаване
Европа преживява една от най-мащабните координирани младежки протестни мобилизации през последните години. От Амстердам и Берлин до Рим, Париж и Мадрид ученици, студенти и млади работещи излязоха на улицата с общо послание към правителствата: не жертвайте бъдещето ни заради войните и надпреварата във въоръжаването.
На 20 ноември международната коалиция Youth Strike организира демонстрации и стачни действия в над 25 европейски държави. Зад инициативата стоят повече от 50 младежки и студентски организации. Според организаторите протестните прояви обхващат средно около 400 града, а стотици хиляди млади хора са се включили или се очаква да се присъединят към акциите. Тези числа са предварителни оценки на организаторите, а не независимо преброяване.
Мотото на международната мобилизация е „Борете се за нашето бъдеще, а не за техните войни“. Исканията са насочени срещу увеличаването на военните бюджети, задължителната военна служба, недостъпните жилища, влошаващите се условия в образованието и поскъпването на живота.
Младите настояват публичните средства да се насочват към училища, университети, здравеопазване и социални услуги, вместо да се влагат все повече във въоръжаване. Към това се прибавят искания за климатична справедливост, защита на демократичните права и солидарност с палестинския народ.
Италия – стачка в над 100 града
Един от най-сериозните удари върху нормалния обществен живот е в Италия. Там младежката мобилизация съвпада с 24-часова обща стачка, организирана от най-големия профсъюз в страната – CGIL.
По данни на синдикалния лидер Маурицио Ландини около 1 милион протестиращи са се включили в близо 100 демонстрации и митинги в цялата страна, докато някои студентски организации са провели отделни протестни акции.
Синдикатът настоява за по-високи заплати, възстановяване на покупателната способност, по-добри обществени услуги и повече средства за образование и здравеопазване.
Протестите оказаха влияние върху обществения транспорт, училищата и част от здравните заведения. Въздушният и железопътният транспорт бяха изключени от общата стачка, но за железниците беше предвидена отделна стачна акция, започваща вечерта на 20 ноември.
Лидерът на CGIL Маурицио Ландини заяви, че над един милион души са участвали в демонстрациите. Италианското вътрешно министерство обаче посочи, че е рано да представи собствена оценка.
Стачката е и политически сблъсък с правителството на Джорджа Мелони. Повод за недоволството е бюджетът за 2027 г. на стойност 26 млрд. евро, който според синдиката не предвижда достатъчно подкрепа за доходите и публичните услуги. Министърът на индустрията Адолфо Урсо определи стачката като предварително организирана атака срещу правителството, но заяви, че уважава правото на хората да протестират и че бюджетът може да бъде подобрен чрез парламентарни поправки.
Опозицията също използва демонстрациите, за да атакува икономическата политика на кабинета.
Германия се опасява от връщане на казармата
В Германия протестната вълна е особено силна заради опасенията от възстановяване на задължителната военна служба. Движението Gen Z regelt обяви демонстрации в 73 града. Очакванията са около 21 000 души да се включат в акциите в цялата страна.
В Берлин предварително са заявени няколко големи демонстрации, включително пред Бранденбургската врата. Младите настояват за повече инвестиции в образованието, климатична защита и достъпни жилища. Те се противопоставят и на плановете за разширяване на военната подготовка.
Недоволството идва на фона на дебатите за новия модел на военна служба в Германия. Управляващите обосновават укрепването на отбраната с променената ситуация на сигурност в Европа, но част от младото поколение се опасява, че в крайна сметка ще бъде принудено да носи тежестта на новата военна политика.
Канцлерът Фридрих Мерц определи тревогите на младите хора като легитимни и заяви, че ги приема сериозно. Министърът на образованието Карин Приен също обеща по-активно участие на младежите в политическите решения. Тя призна, че образованието трябва да бъде приоритет, но изтъкна, че федералното правителство и провинциите вече влагат значителни средства в тази сфера.
Германската полиция е в повишена готовност след безредиците при предишните демонстрации на 31 октомври. Тогава в няколко града, включително Франкфурт и Кьолн, се стигна до сблъсъци и погроми над магазини. Организаторите на сегашната акция подчертават, че протестът им е мирен.
Нидерландия: 60 училища и университета напуснаха занятията
В Нидерландия ученици и студенти от най-малко 60 училища и висши учебни заведения се включиха в организирана стачка в 16 града. В 13 часа местно време те напуснаха класните стаи и университетските аудитории, след което се събраха на демонстрации, включително пред сградата Stopera в Амстердам и на площад Domplein в Утрехт.
Основното искане е да не се връща задължителната военна служба. Организаторите настояват Министерството на отбраната да не провежда кампании за набиране на младежи в училищата и университетите.
Студентският съюз LSVb също подкрепи акцията. Неговата председателка Еви Крас обвини властите, че насочват все повече средства към отбраната, докато жилищата, здравеопазването и образованието остават недофинансирани.
Особено остър е спорът за присъствието на военните във висшето образование. Студентите посочват, че Министерството на отбраната отделя годишно около 260 млн. евро за кампании за набиране на кадри, включително чрез училища и онлайн реклама.
Франция – протестът прерасна в социален бунт
Франция е една от страните, в които младежкото недоволство се натрупва от месеци. Всичко започва през септември с блокади на гимназии заради недостига на учители, лошите условия в училищата и препълнените класни стаи. Постепенно исканията се разширяват и обхващат високите цени, жилищната криза, публичните услуги и полицейското насилие.
На 17 ноември повече от 100 000 души излязоха на демонстрации във Франция според оценката на вътрешното министерство. Синдикатите обявиха значително по-висок брой – над 500 000 участници. Сред протестиращите имаше ученици, студенти, работници и пенсионери.
Правителството на премиера Себастиен Льокорню вече предприе някои отстъпки. Обещани са допълнителни заместник-учители, промени в системата за прием в университетите Parcoursup и мерки за подобряване на условията в училищата. Кабинетът обаче е под натиск заради подготовката на бюджета за 2027 г. и намеренията за ограничаване на дефицита.
Президентът Еманюел Макрон осъди насилието при предишните протести, а крайнодясната лидерка Марин льо Пен подкрепи силите на реда, но призна легитимността на социалните искания. Така младежкото недоволство се превърна и в част от политическата битка преди президентските избори през 2027 г.
Австрия и Хърватия – напрежението се изостря
Във Виена демонстрация пред Виенския университет излезе извън контрол. Полицията разпусна събранието, използва лютив спрей и задържа участници след възникнали безредици. Младежите протестираха срещу превъоръжаването и настояваха за повече средства за образование, достъпни жилища и климатична политика.
В Хърватия студенти бойкотираха занятията с искане за по-големи инвестиции в образованието, жилищната политика и обществените услуги вместо в оръжия. Акцията показа, че недоволството не се ограничава до големите западноевропейски икономики.
Испания и Великобритания също се включват
В Испания протестите съвпадат с годишнината от смъртта на диктатора Франсиско Франко. Младежките демонстрации са насочени срещу социалното неравенство и милитаризацията, а за вечерта са планирани и антифашистки шествия.
Във Великобритания активисти подготвиха демонстрации в десетки градове, сред които Лондон, Манчестър, Лийдс и Ливърпул. Младите поставят акцент върху високите наеми, несигурната заетост, растящите образователни разходи и липсата на перспектива. Според британските данни близо един милион младежи между 16 и 24 години не учат, не работят и не участват в професионално обучение.
Акции са планирани още в Белгия, Португалия, Гърция, Швейцария и други европейски държави.
Поколението Z поставя ултиматум на политиците
Общото между протестите е усещането, че младите плащат цената на решения, в чието вземане нямат достатъчно участие. Високите наеми правят самостоятелния живот все по-недостъпен, началните заплати не осигуряват финансова сигурност, а образованието невинаги гарантира реализация.
Военните разходи се превръщат в символ на този конфликт. Европейските правителства обясняват увеличаването им с необходимостта от защита срещу нарастващите заплахи и войната в Украйна. Младите обаче питат кой ще плати сметката и какво ще остане за училищата, болниците и социалната система.
Протестната вълна вече има реални последици – прекъснати учебни занятия, затруднен транспорт, стачки в публичния сектор, полицейски акции и засилен политически натиск върху правителствата. Във Франция вече бяха направени отстъпки в образованието, а в Германия властите обещаха по-активен диалог с младежите.
Големият въпрос е дали 20 ноември ще остане еднодневна международна акция или ще постави началото на трайно европейско движение. Засега поколението Z показва, че вече не иска да бъде само публика в политиката. То настоява да участва в решенията за бъдещето си – и е готово да излезе на улицата, за да бъде чуто.
Материалът Невиждан бунт в Европа. Вдигнаха се над 400 града. Властите треперят е публикуван за пръв път на Истината - Новинарският портал.


