Лидерите в Берлин настояха за европейско място в преговорите, а Путин поиска първо позиции
Европейските лидери заявиха в Берлин, че са готови да започнат преговори с Русия за прекратяване на войната в Украйна. Това ще стане само при условия, които са приемливи за Киев и европейските му съюзници, съобщи BBC.
Според BBC Москва продължава да отхвърля европейско участие в разговорите, водени под егидата на САЩ. На този фон Европа настоява да има място на масата за преговори и демонстрира подкрепа за Украйна.
Позицията на Великобритания, Германия и Франция
На срещата на Коалицията на желаещите в Берлин лидерите на Великобритания, Германия и Франция изложиха обща линия. Британският премиер Анди Бърнам заяви, че Европа има ясна, последователна и единна преговорна позиция, предава BBC.
Германският канцлер Фридрих Мерц определи максималистичните искания на Москва като нереалистични. Той подчерта, че разговори за сигурността на континента са възможни. Това обаче трябва да върви заедно с реални преговори за мир с Украйна. Мерц заяви, че Европа ще приеме само условия, които са приемливи за Европа и Украйна.
Френският президент Еманюел Макрон призова съюзниците на Украйна да направят максималното, за да осигурят нужните системи за противовъздушна отбрана. Той настоя и темата за членството на Украйна в НАТО отново да бъде поставена на масата, според BBC.
Американски пратеници и сигналите от Москва
Срещата в Берлин се проведе с участието на украинския президент Володимир Зеленски и представители на европейските съюзници на Киев. Сред американските пратеници бяха Джаред Къшнър, представен като зет на президента на САЩ Доналд Тръмп, и още един представител на Вашингтон, посочва BBC.
Къшнър заяви, че Тръмп иска да постигне споразумение с Русия. По думите му Европа трябва да бъде до САЩ в този процес.
BBC описва това като съществена промяна спрямо досегашната линия на руския президент Владимир Путин, който не приемаше европейците да имат роля в преговорите, ръководени от САЩ. След среща с Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин в Шънджън Путин коментира възможността форматът да се разшири.
По думите на Путин Вашингтон настоявал Русия да допусне европейско участие. Той добавил, че Москва няма принципни възражения, но първо искала да разбере какво ще донесе Европа на тези преговори.
Путин обяви, че Русия е поканила европейските държави чрез дипломатическите канали в Москва, за да изложат позициите си. Едва след това Кремъл щял да реши в какъв формат да продължи диалогът с Украйна, според BBC.
Руският президент отправи критики към европейски лидери, които според него говорят за възможна война с Русия през 2030 г. Той заяви, че Русия не планира да напада никого и нарече подобни предупреждения ненормални. В същото време призна, че въпросите за сигурността на Европа не могат да се обсъждат без европейско участие.
Спорът за гаранциите като член 5 и скептицизмът на Киев
Къшнър представи по-оптимистична оценка след разговорите в Китай. Според него Тръмп е останал с впечатление, че мирът е постижим. Той заяви и че руската страна била готова да се довери на преценката на американските пратеници, че Европа трябва да участва в преговорите.
Къшнър каза още, че Москва вече била склонна да приеме Украйна да получи гаранции за сигурност, основани на принципа на член 5 от договора на НАТО. Тази разпоредба предвижда съюзниците да окажат помощ на държава членка при нападение.
BBC уточнява, че за Киев подобна гаранция е дългогодишно искане. В същото време няма ясни признаци, че Путин би приел такова условие.
Русия се противопоставя на членството на Украйна в НАТО. Според информации американски преговарящи обмислят вариант Киев да получи гаранции, сходни с тези по член 5, без да става част от алианса. BBC отбелязва, че подобен сценарий може да бъде обвързан с болезнени териториални отстъпки от украинска страна.
Зеленски и европейските лидери не споделиха оптимизма на Къшнър. Украинският президент припомни, че досега Путин е отхвърлял всяко предложение за прекратяване на войната.
Отделно, според „Европейска правда“, Зеленски е изразил съмнение, че Киев и Вашингтон имат еднакво разбиране за това какво означават гаранции като тези от член 5. Той е поставил въпроси за ролята на партньорски сили на украинска територия и за реакцията при евентуално повторно руско нападение.
Дипломация на фона на удари по Киев
Според BBC позицията на Москва за европейско участие остава противоречива. Американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър се върнали от посещение в Русия с увереност, че Европа скоро ще получи място на масата. От Кремъл последвали по-предпазливи сигнали.
Съветникът на Путин Юрий Ушаков заявил, че преди разширяване на формата трябва да бъде свършена още много работа. По думите му вероятно ще са нужни няколко допълнителни кръга разговори.
На фона на дипломатическите усилия руските атаки срещу Украйна продължават, отбелязва BBC. Москва нанася удари по енергийната инфраструктура с настъпването на зимата и броят на цивилните жертви расте.
Докато делегациите разговаряли в Китай и Германия, руски дронове атакували сгради в историческия център на Киев. При удар по жилищна сграда в квартал Подилски загинал един човек. Щети били нанесени и на посолствата на Нидерландия и Австрия, както и на катедралата „Свети Владимир“.
BBC допълва, че Путин е обещал руският отговор на украински удар по Кримския мост да бъде значително по-болезнен. Той казал, че е обсъждал възможно временно прекратяване на огъня в няколко района, но се е отказал от идеята след атаката срещу моста.
Полският премиер Доналд Туск реагирал на срещата в Китай и на определението на Тръмп за Путин като приятел. Туск заявил, че Путин не е приятел на Полша и никога няма да бъде, посочва BBC.

