Две руски ракети и предполагаем дрон паднаха в Полша днес, като според полския министър-председател това вероятно е провокация, чийто момент е избран така, че да съвпадне с европейски военни учения в Полша, организирани като подготовка за евентуална мисия в Украйна след края на войната, предаде Асошиейтед прес. Това се случи, докато Русия извършваше мащабна нощна бомбардировка срещу съседна Украйна. Случилото се засили напрежението между Европа и Москва в момент, когато САЩ се опитват да дадат нов тласък на преговорите, в които посредничат, за прекратяване на войната, започнала с пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди близо пет години, отбелязва Асошиейтед прес. Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че изглежда „си имаме работа с умишлена провокация“ от страна на Русия. Москва засега не е коментирала случая с ракетите и предполагаемия дрон, нито военните учения. Според представители на властите се предполага, че една от руските ракети е паднала на около 35 километра от мястото, където се провеждат военните учения. Крилата ракета Х-101 е паднала на приблизително 50 километра от границата с Украйна, а обект, за който се предполага, че е дрон с реактивен двигател, се е разбил на около 30 километра от украинската граница. Засега няма сведения пострадали или материални щети. Европейски военнослужещи участваха днес в безпрецедентно двуседмично военно учение, започнало на 9 ноември в Югоизточна Полша. Силите се подготвят за евентуална мисия в Украйна след края на войната, чиято цел ще бъде да помогне за стабилизирането на страната и възстановяването на въоръжените ѝ сили. Европейските държави и преди са изразявали тревога от действия, които според тях представляват опити на Русия да дестабилизира континента. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обсъди войната на среща на върха в Китай вчера с руския си колега Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин, съобщи неговият специален пратеник Стив Уиткоф. Друг пратеник на Тръмп, неговият зет Джаред Къшнър, заяви пред европейски лидери, че САЩ смятат, че Русия е склонна да приеме гаранции за сигурността на Украйна след войната, подобни на тези на НАТО, което би могло да бъде стъпка към компромис. Нощната руска атака срещу Украйна беше извършена часове след като Путин обеща да отвърне на украинските удари тази седмица срещу моста, свързващ окупирания Крим с континенталната част на Русия. Мостът е от жизненоважно значение за военните усилия на Москва. Кадри от охранителни камери и мобилен телефон в района, с които полската информационна агенция ПАП разполага, показват силна експлозия, придружена от ярък проблясък, очевидно в гориста местност, при един от взривовете. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте определи случилото се в Полша като „сериозно нарушение“ на полското въздушно пространство. „Ситуацията е опасна и е последица от продължаващата война на Русия срещу Украйна“, написа той в социалната мрежа Екс. Очаква се Рюте да посети Полша този уикенд във връзка със случилото се. Съгласно гаранцията за колективна сигурност на НАТО, заложена в член 5 от учредителния договор на алианса, нападение срещу който и да е съюзник трябва да се разглежда като нападение срещу всичките 32 държави членки. Тази разпоредба задължава страните да окажат подкрепа на нападнатия съюзник, най-вероятно под формата на военна помощ, но не ограничава подкрепата само до нея. Член 5 не се задейства автоматично. В крайна сметка това е политическо решение, за което всички държави членки трябва да постигнат съгласие. Полша има възможност също така да се позове на член 4, както направи миналата година. Той предвижда единствено извънредни консултации. Случилото се предизвика вълна от осъдителни реакции в Европа. Британският министър-председател Анди Бърнам го определи като „напълно неприемливо“. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че „продължава да разпространява заплахи“. Германското министерство на външните работи нарече случилото се „поредния пример за продължаващите руски провокации“. Украинският министър на външните работи Андрий Сибига заяви, че инцидентът в Полша „показва заплахите, които руската агресия представлява за цяла Европа и трансатлантическата общност“. По-късно днес ръководителят на британското военно разузнаване заяви, че е уверен, че Русия „не се стреми активно към война с НАТО“. В реч в колеж в Кеймбридж обаче генерал-лейтенант Матю Джоунс заяви, че най-големият му страх е „рискът от сериозна погрешна преценка“. „Има твърде много скорошни примери за безразсъдно поведение на Русия, при които, ако обстоятелствата бяха малко по-различни, последствията можеха да бъдат изключително сериозни“, заяви Джоунс, без да споменава пряко случаите в Полша. Путин е заявявал, че Русия няма да приеме разполагането на европейски войски в Украйна след евентуално мирно споразумение и ще ги разглежда като легитимни цели. При нощните удари са загинали най-малко осем украински цивилни, а повече от двадесет души са били ранени, заяви украинският президент Володимир Зеленски. По думите му Русия е изстреляла над 400 дрона и повече от 110 ракети, от които 27 балистични, като някои са били снабдени с касетъчни бойни глави, разпръскващи десетки по-малки боеприпаси върху обширна територия. Атаката следва модела на мащабни руски ответни удари след нашумели украински нападения, като тези срещу Керченския мост тази седмица, и засилва несигурността около перспективите пред продължаващите преговори с посредничеството на Вашингтон, отбелязва Асошиейтед прес. Позициите на Русия и Украйна продължават да се разминават значително по отношение на възможните условия за мирно споразумение. Руското Министерство на отбраната заяви, че поразените обекти са свързани с украинските въоръжени сили. Според ведомството са нанесени удари по обект за сглобяване на ракети, завод за производство на компоненти за ракетно гориво и обект за сглобяване на дронове. Украйна съобщи, че при смъртоносните атаки са били ранени и повече от десет души, а удари са поразили жилищни сгради, медицински заведения, складове и три моста. Нощният руски обстрел беше и продължение на кампанията за извеждане от строя на украинската електропреносна мрежа преди зимата, отбелязва Асошиейтед прес. Ударите по електроцентрали, подстанции и електропроводи принудиха трите действащи атомни електроцентрали на Украйна да намалят производството на електроенергия, което доведе до аварийни прекъсвания на електроснабдяването в 11 области, съобщи заместник-министърът на енергетиката Артьом Некрасов.