В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. по стар стил (20-21ноември по нов стил) четири български миноносеца атакуват край Варна османския крайцер „Хамидие“. По днешния календар това е нощта на 20 срещу 21 ноември, а победата традиционно се отбелязва на 21 ноември 1912 г.
Отрядът под общото командване на капитан II ранг Димитър Добрев включва „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“. Българските кораби получават задача да пресрещнат конвой с военни доставки, отправен от Кюстенджа към Истанбул. За охраната му е изпратен „Хамидие“ – голям и значително по-мощен османски крайцер.
Торпедото на „Дръзки“Около 00:30 ч. на 8 ноември стар стил българските миноносци забелязват силуета на крайцера на около 59 километра източно от Варна. Първи атакува „Летящи“, след него стрелят „Смели“ и „Строги“, но торпедата им не поразяват целта.
Миноносецът „Дръзки“, командван от мичман I ранг Георги Купов, се приближава на около 60–100 метра. Торпедото му попада в носовата част на „Хамидие“ и отваря голяма пробойна. Крайцерът започва да поема вода и е изправен пред опасност да потъне.
В боя се включват и турски контраминоносци, които откриват огън по българските кораби и подпомагат изтеглянето на повредения крайцер. „Хамидие“ все пак успява да достигне до Истанбул, но е изваден от строя.
Жертви и последициОт екипажа на „Хамидие“ са убити 8 души. БТА и Българската национална телевизия посочват 30 ранени, докато Националният военноисторически музей дава числото 32. От българска страна е ранен един офицер от „Смели“.
След сражението османският флот прекратява морските операции близо до българската брегова линия. Според Националния военноисторически музей ударът повишава духа на българските войски при Чаталджа и оказва влияние върху военноморската обстановка в Черно море.
Оценката за значението на атаката намира място и в турския печат. Цитираната от БНР публикация гласи:
„Ако разгледаме безпристрастно случката с „Хамидие“ и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази голяма и успешна атака на българския флот е едно славно начало, с което той може да се гордее.“
Фразата често е представяна като думи на командира на „Хамидие“ Хюсеин Рауф бей. Изследване на „Морски вестник“ обаче уточнява, че в оригиналната публикация тя е поднесена като мнение на автора, а не като пряка реплика на Рауф бей.
Историческият сблъсък остава известен като атаката на „Дръзки“ и като най-значимата морска победа на България през Балканската война.
Източници: bta.bg, bnt.bg, old-news.bnr.bg

