Европейският парламент поиска от Сърбия да отвори и публикува архивите, свързани с войните в бивша Югославия, както и да предостави информация, която може да помогне за установяването на съдбата на изчезналите и местата на предполагаеми военни гробове.
Искането е записано в резолюция за доклада на Европейската комисия за Сърбия за 2025 г., приета на 8 юли 2026 г. Текстът беше одобрен с 468 гласа „за“, 116 „против“ и 79 въздържали се.
Достъп до архивите на УДБА и КОСВ документа се посочва, че „Европейският парламент потвърждава позицията си за важността от отварянето и публикуването на архивите от военния период“. От Сърбия се иска да осигури достъп до архивите на бившата югославска тайна служба УДБА и до тези на контраразузнавателната служба на Югославската народна армия КОС.
Евродепутатите настояват архивите на бивша Югославия да бъдат достъпни за съответните държави наследници, когато те поискат това. Според резолюцията подобна стъпка е необходима за разследване на военните престъпления, установяване на фактите и укрепване на регионалното сътрудничество.
Хиляди случаи остават нерешениПарламентът определя нерешените случаи на изчезнали хора като сериозно предизвикателство и значителна пречка пред нормализирането на отношенията на Западните Балкани. Сърбия е призована да предостави цялата относима информация, която може да помогне за идентифицирането на жертвите, включително чрез обмен на документи и достъп до архиви.
В по-ранната резолюция за Сърбия, приета на 7 май 2025 г., са посочени 1782 изчезнали в Хърватия, 7608 в Босна и Херцеговина и 1595 в Косово. В същия текст Европейският парламент призова Белград да разследва случаите на изчезнали хора и местата на гробове, да уважава съдебните решения за военни престъпления и да подкрепя националните прокурори.
Темата е особено чувствителна за семействата на изчезналите от войната в Косово през 1998-1999 г. Европейската служба за външна дейност съобщава, че от общо 6065 случая на изчезнали в периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2000 г. 1607 остават нерешени. През май 2023 г. Белград и Прищина приеха декларация, с която поеха ангажимент да засилят усилията за изясняване на съдбата им.
Без конкретен срок за БелградРезолюцията не определя краен срок, в който Сърбия трябва да отвори архивите или да публикува данните. Тя обаче свързва достъпа до документите, разследването на военните престъпления и решаването на случаите с изчезнали хора с европейската перспектива на страната.
Европейският парламент настоява Сърбия най-сетне да приеме закон за изчезналите лица чрез прозрачен и приобщаващ процес. Документът призовава и за по-тясно двустранно сътрудничество със съседните държави, включително за бърз обмен на информация и документи.
В текста се посочва още, че Сърбия трябва да противодейства на отричането на военни престъпления и на историческия ревизионизъм. Парламентът осъжда и публичното отричане на международно установени престъпления, сред които геноцида в Сребреница.
Източници: agenceurope.eu, apnews.com

