Огън със слама, огромен платнен купол и двама французи в кош над Париж. На 21 ноември 1783 г. Жан-Франсоа Пилатр дьо Розие и маркиз Франсоа Лоран д’Арланд превръщат човешкия полет от мечта в действителност.

Те излитат от градините на замъка Ла Мюет край Париж с балон с горещ въздух, създаден от братята Жозеф-Мишел и Жак-Етиен Монголфие. Полетът продължава около 25 минути, а балонът изминава приблизително 8,9 километра над френската столица.

Огънят под балона

Монголфиерът не използва водород или друг лек газ. Въздухът в оболвивката се нагрява от ръчно подаван огън, в който гори слама. Топлият въздух повдига балона, а двамата пътници трябва постоянно да поддържат пламъка и да следят височината.

Пилатр дьо Розие вече е участвал в привързани изпитания, при които балонът остава свързан със земята. Свободното издигане с д’Арланд обаче е първият полет, при който хората се отделят напълно от земята и се оставят на въздушните течения.

Преди двамата французи полетяват животни

Експериментът е предшестван от поредица демонстрации. На 19 септември 1783 г. край Версай във въздуха са изпратени овца, патица и петел. Животните се приземяват живи и опитът убеждава организаторите, че човек може да издържи издигането.

Само десет дни след полета на Пилатр дьо Розие и д’Арланд, на 1 декември 1783 г., Жак Шарл и Никола-Луи Робер извършват първия свободен полет с водороден балон. Така започва съперничеството между двата основни подхода към аеростатите – с нагрят въздух и с лек газ.

Сред свидетелите на ранните парижки демонстрации е американският дипломат и учен Бенджамин Франклин. На въпрос за практическата полза от новото изобретение на него се приписва отговорът: „Каква е ползата от новородено бебе?“ Репликата се превръща в кратко обобщение на епохата, в която една привидно безполезна идея за първи път отваря пътя към човешкото летене.

Пилатр дьо Розие продължава да експериментира с балони, но загива при катастрофа през 1785 г. Първото му издигане с д’Арланд остава началната страница на историята на пилотираната авиация.

Източници: history.com, smithsonianmag.com