Робот с изкуствен интелект крои бутикови дрехи от мериносова вълна за клиенти в Европа, Америка и Австралия в цеха на Мариана и Симон Родер. Младото семейство пренася бизнеса си от Швейцария в Родопите, превръщайки се в най-младите работодатели в смолянското село Смилян, а през това лято разширява работата си с ново помещение в центъра на Смолян. Въпреки високите технологии занаятчийският характер на семейната фирма „Нанка Криейтив“ остава същият – всяка дреха се прави по мярка за конкретния човек, но благодарение на новото оборудване приходите им за 2026 година почти се удвояват. Зад този технологичен скок стои сериозен инженерски опит. Мариана Баракчиева - Родер е учила софтуерно инженерство в Швейцария и е сред младите хора, които решават да приложат образованието си в планински район с обезлюдяващи села у нас. К огато поръчките започват да растат бързо и да натоварват малкия екип, двамата печелят финансиране по програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. През лятото на 2026 година те местят шивашкия цех в по-просторно място в центъра на Смолян, за да разположат робота за кроене и останалите машини. Самата Мариана пише специализиран софтуер, който подрежда дигиталните кройки така, че алгоритъм с изкуствен интелект да използва вълнения плат максимално пестеливо. Тъй като фирмата не работи на конвейер, а шие бройка по бройка, точният разкрой пести не само време и ръчен труд, но и скъпата суровина и помощните материали. Поръчката винаги започва в дигиталния магазин. Там клиентите сами избират модел, цвят и материя, а после изпращат точните си размери. Според Мариана Родер най-много се вълнуват децата, които с удоволствие сглобяват сами дрехите си онлайн. Световната търговия също размества пластовете за малкото предприятие. Преди време голяма част от облеклата заминават за Съединените щати, но след митата на Доналд Тръмп поръчките оттам намаляват чувствително и вече са около 30 процента от обема. Швейцария държи около 20 на сто, а дрехите от стопроцентова мериносова вълна пътуват още до Великобритания, Германия, Китай, Индонезия, Мексико, Австралия и Нова Зеландия. Най-изненадващата промяна обаче идва от България. Преди шест години българските клиенти са били едва около един процент, докато днес близо 40 на сто от поръчките са от страната. За семейството това е най-ясният знак, че хората у нас оценяват качеството и индивидуалния подход. С по-голямата база приходите през 2026 година скачат почти двойно спрямо предходната година, а в плановете влиза наемането на още двама или трима души – показател, че устойчив бизнес може да се гради и без масова конфекция. Мариана обаче гледа доста реалистично на еврофинансирането и казва направо, че около подобни проекти изскачат немалко непредвидени странични разходи и битови грижи. Съветът ѝ към други предприемачи е да не бързат, да преценяват внимателно тежестта на ангажиментите и да кандидатстват за неща, които ще помагат в дългосрочен план, без да са въпрос на оцеляване още утре. В напрегнатите дни често си припомня една популярна история от американския бизнес и думите на дядото към внука – че проблемите са част от предприемачеството, не бива само да се вайкаш за тях, а да ги решаваш спокойно, с усмивка и добри хора до себе си. За избора си да се върнат от подредена Швейцария в Родопите тя говори съвсем просто – казва, че планината има някаква магнитна сила и там усеща свобода. Двамата със Симон отглеждат двете си дъщери между Смолян и Смилян на място, където хората още не заключват къщите и колите си, точно както им е казал отдавна техен приятел, че родопчани са щастливи само у дома. Подобни инвестиции не са изолиран случай в региона. По данни на Областния информационен център в Смолян до ноември 2026 година в областта са изпълнени над сто проекта по програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за периода 2021 – 2027 година, като изплатените безвъзмездни средства надхвърлят 7,7 милиона евро.