Къса клечка изтеглиха Румен Радев и последователите му от „Прогресивна България“ с този прекалено щедър на доверие електорат. Вместо да спечелят малко по-умерено и да си скалъпят някоя удобна „сглобчица“ – в която партньорите им хем да са перманентно виновни за всичко, хем да служат за удобно извинение за по-трудните решения, докато държавицата ни криво-ляво крета по правия път, – сега им се налага да я управляват самостоятелно, че и да носят отговорност за това. Пък така да им личи, че не я умеят тази работа.

Толкова не я умеят, че едва не загубиха президентските избори, бюджет 2027 продължава да скърца по пътя си през парламента, а още преди серията инциденти в Черно море най-висшият военен в страната – началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов – подаде рапорт за напускане. Президентката Илияна Йотова е подписала указ за освобождаването му миналия петък, 13 ноември.

Само един уикенд по-късно, в понеделник, беше обявено, че се оттегля и нейният съветник по националната сигурност вицеадмирал Митко Петев. Официалното обяснение и за двамата е пенсиониране – и въпреки спекулациите, че Петев ще бъде предложен за мястото на адмирал Ефтимов, от последните новини научаваме, че той е отклонил предложението.

С лични мотиви, които „не се коментират“, напусна в началото на ноември и председателят на „Прогресивна България“ в Пловдив Ангел Стоев – неколкократен областен управител на Пловдив по време на служебните кабинети на Радев.

Рано е да се говори за разпад отвътре, но... тези събития са любопитни и заслужават внимание. Още повече когато кораби продължават да потъват около нашите брегове, а премиерът генерал дискутира с опозицията формата на Земята...

За ужас на „Прогресивна България“ от тази седмица в „Тоест“ се завръща и рубриката ни за политическа сатира „Т.Е. от Е.Т.“ със специален епизод, посветен именно на прогресистите.

„Т.Е. от Е.Т.“ се завърна, но Илияна Йотова – не. Спечели изборите и потъна в мълчание. Липсват коментари от страна на президентката за последните атаки по кораби в Черно море; не излезе с изявление, за да изкаже съболезнования за близките на жертвите от тежката катастрофа на магистрала „Тракия“; съветникът ѝ по сигурността напуска – тишина; мълчи за споровете около държавния бюджет; отсъства от срещи и регионални инициативи за отбрана... Но така е – когато избираме президент аватар, получаваме аватар на президент.

В седмичния си политически коментар „Йотова, Йотова, обади се!“ Емилия Милчева анализира поведението на държавния глава Илияна Йотова след спечелването на балотажа и заключава, че вместо да изпълни предизборните си обещания да бъде „коректив“ на институциите, тя е избрала ролята на мълчалив статист на премиера Румен Радев.

Йотова, Йотова, обади се!Емилия Милчева пита къде е президентката Илияна Йотова, когато управляващите посягат на правата на личните асистенти, корабите в Черно море са под атака, а Комисията по досиетата я грози закриване. И защо държавният глава, който обещаваше да бъде коректив на властта, предпочита да мълчи?

И още нещо много важно. Според вас колко често е приемливо името на ръководителя на държавна информационна агенция да присъства в собствения ѝ новинарски поток? В анализа „Кирил Вълчев, или когато новинарят стане новината“ автор, чиято анонимност искаме да опазим чрез псевдонима Евгени Соколов, проследява над 4000 публикации на Българската телеграфна агенция, в които се споменава нейният генерален директор и наскоро новоизбран вицепрезидент Кирил Вълчев.

Според изчисленията в текста, базирани на архив от проверими заглавия и дати, от встъпването му в длъжност през януари 2021 г. до включването му в президентската надпревара през септември 2026 г. името на Вълчев се появява средно по 2,2 пъти на ден, без той да е автор на нито един материал. Става още по-лошо, когато същите публикации се разпределят в десет категории и се окаже, че с най-голям дял – 31,4% – са текстове за събития без видима връзка с управлението на Агенцията.

Кирил Вълчев, или когато новинарят стане новинатаМожете ли да предположите колко пъти в публикации на БТА се споменава името на директора ѝ Кирил Вълчев, избран за вицепрезидент? Над 4000. Евгени Соколов преглежда тези дописки, разделя ги по категории, анализира ги и стига до смущаващи изводи.

Следва най-логичният въпрос: използвана ли е БТА като инструмент за личен пиар и защо полирането на обществения имидж на Кирил Вълчев трябва да се финансира от данъците на всички българи?

След разследването на Венелина Попова за командировките на директора на БТА в „За истината“ и публикацията на анализа на Евгени Соколов в „Тоест“, които бяха цитирани и от много други медии, Кирил Вълчев все пак подаде оставка като ръководител на БТА.

Важно! Изтичат последните дни на краудфъндинг кампанията за следващия ни документален филм „Какво е да си млад в България“. Още сме далеч от събирането на нужната сума и ще трябва да потърсим друго финансиране, за да осъществим този проект, но можете да помогнете да покрием поне втория му етап. Всяко евро има значение. Включете се! Припомнете си и предишния ни филм „Какво е да остарееш в България“.

Във втория текст от поредицата си „Анатомия на пола: Менопауза“, озаглавен „Холи Бери е в менопауза. И сега какво?“, Надежда Цекулова проследява как темата за преходната възраст, едва излязла от зоната на здрача, завива рязко по пътя към доходоносните индустрии, преди да се превърне в реална обществена политика. Давайки примери с лъкатушенията на холивудската актриса по темата – от застъпничеството ѝ за реформа в медицинското образование до собствената ѝ комерсиална платформа, – Надежда разказва и за българския бум от инициативи, в които границата между полезната информация и агресивния маркетинг става все по-трудно различима.

На фона на факта, че едва 6,8% от специализиращите лекари се чувстват подготвени по темата, превръщането ѝ в пазарна ниша лишава жените от достъпна и научно обоснована медицина. А те вместо от скъп „ребрандинг“ на възрастта си имат нужда от компетентни лекари и от възможност да остаряват без допълнителни тревоги.

Холи Бери е в менопауза. И сега какво?Менопаузата излезе от зоната на здрача и преди да се превърне в кауза, свърна по улица „Доходоносна индустрия“, на която си продаваме обещания за вечна младост. Къде е границата между грижите за здравето и маркетинга и защо остаряването на жените е такъв проблем? От Надежда Цекулова.

Каква е истинската цена на оцеляването, когато то те осъди да помниш завинаги, а обществото те превърне в кух паметник на героизма? Гостуването на австралийския писател Ричард Фланаган у нас провокира Антония Апостолова да се върне към неговия епос „Тесният път към далечния север“, награден с „Букър“. Насред кал, болести и нечовешка жестокост, оцеляването в тази книга не е възвишена саможертва, а груб „просветен егоизъм“ и прагматична солидарност, които превръщат оцелелите в емоционално вцепенени носители на доживотна травма.

Антония Апостолова обаче прочита тази класика и през неудобните въпроси на днешния ден, например: можем ли да си позволим лукса на релативизма и фразата „въпрос на гледна точка е“ във време, когато политиците се страхуват недвусмислено да назоват агресора в съвременна война? Не пропускайте този проницателен анализ за един брутален и лиричен роман, който разказва за смъртта на духа след оцеляването на плътта.

На второ четене: „Тесният път към далечния север“Във връзка с неотдавнашното гостуване на Ричард Фланаган в България Антония Апостолова ни връща към няколко негови ключови текста и най-вече към романа „Тесният път към далечния север“, в който се повдига темата за цената на човешкото оцеляване.

Какво е общото между данъчна измама за 7 млн. лева с подставено лице и кражба на телефон и 30 лева в столичния квартал „Надежда“? Във втората част на поредицата си „Професия: Съдебен заседател“ Стефан Иванов описва дебюта си в съдебната зала, където абстрактните параграфи на закона се сблъскват с човешката крехкост. Пред стерилния юридически катехизис двата случая имат еднаква процесуална тежест, но отвъд ритуала прозира сериозен системен дефицит: съдът отнема конфликта от хората и го превръща в суха административна процедура, вместо да търси пътища за реално поправяне на вредата чрез практиките на възстановителното правосъдие.

Стефан Иванов посочва и един тревожен структурен дефект – институцията на съдебните заседатели, замислена като глас на гражданското общество и здравия разум, у нас често се запълва от бивши кадри на МВР и на съдебната система, превръщайки се в ехо на самата власт. Прочетете този лишен от всякаква патетика разказ отвътре за съдебната машина, в който най-ясният урок за цената на свободата се научава не в залата, а в момента, в който излезеш на чист въздух през вратата на съда.

Професия: Съдебен заседател (втора част)Дебютът на Стефан Иванов като съдебен заседател го сблъсква с две дела: за 7 милиона и за 30 лева. И в двата случая ритуалът е един и същ, пред процедурата всички са равни. Липсват обаче практиките на възстановителното правосъдие. А биха били безценни за момчетата, откраднали 30 лева…

В статията си „Студио „Комплект“: Дизайнът е човешка дисциплина“ Ина Иванова ни среща с Адриана Андреева и Бояна Гяурова, създателките на една от първите агенции за културен мениджмънт у нас и организаторки на фестивала „Мелба“. Интервюто изважда дизайна от неговия бутиков балон, за да го покаже като форма на вдъхноC