Математикът Левент Алпьоге, който работи за AI-компанията Anthropic, твърди, че е намерил доказателство на хипотезата на Риман - един от най-сложните проблеми на математиката от близо 170 години.

Алпьоге публикува научен текст от четири страници, в който съобщава, че AI-моделът Claude му е помогнал за откритието.

Ако то бъде потвърдено от други учени, решението ще има огромни последици за фундаменталната наука. То ще позволи да бъдат проверени множество математически резултати, които досега са били условни, защото са зависели от предположението, че хипотезата на Риман е вярна.

Големият въпрос обаче е дали изобщо останалите математици ще разберат как се е стигнало до решението.

Самото обяснение на решението надхвърля 250 000 страници.

Вместо него Алпьоге е приложил програмен код, който формално проверява т.нар. обобщена хипотеза на Риман (по-широка версия на математическото допускане).

Това са 17 милиона реда - или повече от кода на някои компютърни операционни системи.

"Смисълът на математиката и на науката изобщо е да разберем защо се случват нещата, а не просто да събираме верни твърдения", казва Максим Радзивил от Нюйоркския университет в интервю за Science.

Служителят на Anthropic е представил и нови резултати по два други фундаментални математически проблема, свързани с уравненията на Ойлер и Навие - Стокс, които описват движението на течности и газове, включително водата и въздуха.

Хипотезата на Риман е базирана върху въпрос, свързан с простите числа - като 1, 2, 3, 5, 7 и много други, които се делят само на единица и на себе си без остатък.

Разпределението на простите числа е въпрос от фундаментално значение за математиката - между 1 и 2 има интервал от 1, между 3 и 5 интервалът става двоен, между 7 и 11 - той вече е 4, и расте нататък.

Това разпределение може да се предвиди с приблизителна точност, но формулата не дава напълно сигурен резултат.

През 1859 г. германският математик Бернхард Риман се заема с проблема да открие колко големи може да бъдат разликите между прогнозата и действителното разпределение на простите числа.

Той извежда сложна функция, за да отговори на този въпрос, и стига до хипотеза за границата, при която отклоненията няма да растат произволно - тези отклонения са ограничени по точно определен начин. Повече от 160 години математиците се опитват да докажат, че Риман е бил прав.

Доказателството на Левент Алпьоге е отнело седмици почти денонощна работа, разказва негов колега пред Science.

Някои математици смятат, че изчислителният ресурс, който той е използвал, е струвал милиони долари.

В крайна сметка Claude е успял да открие подходящите математически инструменти, за да преодолее последните препятствия пред решаването на проблема.

Това става малко след като AI-модел на OpenAI реши друга фундаментална задача - уравненията на Навие-Стокс.

Има и критици срещу използването на изкуствен интелект за справяне с подобни проблеми.

„В момента това не ми дава почти нищо, защото никога не съм се съмнявал, че хипотезата на Риман е вярна. Не мога просто да го заредя в обикновен AI модел и да започна да го изследвам. Вероятно ще е необходим човек с много мощни компютри, който постепенно да го сведе до по-разбираем вид“, казва Джеймс Мейнард от Оксфордския университет.

Максим Радзивил от NYU смята, че надпреварата за постигането на отговори, които никой не може да обясни, обслужва политиката на големите технологичните компании - че разбирането вече не е необходимо.

"Истинската работа по разчитането на доказателството се прехвърля върху хора, които няма да получат признание за нея", коментира той.

Над 5000 служители на Anthropic станаха милионери след рекордния дебют на борсата

"Не искам децата ми да бъдат като лабрадори пред AI", или как Сам Алтман влезе в нов конфликт с Мъск