173 хил. кадри с висше образование ще са нужни на бизнеса у нас през следващите от 3 до 5 г. Картината на пазара на труда ясно очертава няколко ключови професионални стълба, които формират гръбнака на икономиката, здравеопазването и технологиите. Това показва проучването на Агенцията по заетостта сред работодателите.

Голямата петорка – с най-големи липси при професиите – ще са икономисти, социални работници, медицински сестри, кадри в администрацията и учители. Те ще диктуват правилата, защото борбата за кадри между работодателите ще е много сериозна.

Категоричният лидер №1 за България ще е икономиката. Тук заявените реални работни места ще са 11 159. Работата им се облекчава чрез автоматизация на рутинните операции с изкуствен интелект (AI) и модерни дигитални платформи. Тази технологична промяна обаче измества фокуса им от ръчното събиране и обработка на таблици към стратегически анализ и вземане на ключови бизнес решения. Търсенето на икономисти ще е в почти всички 28 области. Най-големият глад обаче ще е в София с 2719 заявени нужди. Следват Варна (1727), Пловдив (1542) и Русе (788).

Работодателите ще търсят и над 10 296 специалисти по „Социални дейности“. Над 60% от търсенето обаче е концентрирано в столицата.

Очаквано най-критичният здравен дефицит е при медицинските сестри. Това вече е и защитена професия. За последните три десетилетия общият брой на медицинските сестри в страната е спаднал почти наполовина – от над 53 000 през 1990 г. до около 28 500 души. Тази специалност влиза в топ 3 по търсене в цели 14 от 28-те области.

Критични региони за здравни грижи ще са Габрово, Хасково, Пловдив, Стара Загора и Варна,

където търсенето на медицински сестри и лекари заема над 30-40% от общото търсене на висшисти.

Търсенето на „Дентална медицина и фармация“ е с най-висок дял в Кърджали, Търговище и Варна.

Четвъртото място е за „Администрация и управление“. Висок глад за кадри ще има в столицата, но и във Враца, Русе и Силистра.
Образованието остава сред най-търсените сектори, като оглавява класациите във Варна (1154), Враца (869), Монтана (463), Кюстендил (356) и Добрич (348).

Инженерните и ИТ специалности формират над 8 500 места и диктуват развитието на регионалните индустриални центрове

За „Електротехника, електроника и автоматика“ работодателите са заявили общо 6868 места. Това е и направлението с ключов двигател за високотехнологичното производство с най-високо търсене в Ямбол, София-град, Софийска област и Кюстендил.

Ако погледнем регионалните търсения, също ще видим интересни данни. Столицата е фокусирана предимно върху услугите, управлението, социалния сектор и високите технологии. Логично – това ще са и най-търсените кадри на пазара на труда. София обаче е единственият регион в България, където фундаменталните и приложни естествени науки влизат в топпрофесиите. Това се дължи и на факта, че тук са БАН, най-добрите университети и изследователски лаборатории.
Варна е вторият най-голям пазар на труд за висшисти в страната с общо 15 046 търсени специалисти** (изпреварвайки с малко Пловдив с неговите 14 786 и отстъпвайки единствено на София-град). „Икономика“ е специалност №1. Извън столицата Варна е областта с най-високо търсене на икономисти в цяла България, изпреварвайки Пловдив с 1542. Това отразява ролята на града като морска търговска, финансова и туристическа столица.

Варна е на първо място в цяла България по глад за учители и преподаватели, изпреварвайки големи области като Враца (869), Пловдив (735) и София-град (651).
Пловдив определено се превръща в сърцето на индустрията. Тук доминира „Машинно инженерство“. Близо 28% от цялото национално търсене на машинни инженери е концентрирано в областта. Индустриалният растеж в региона върви ръка за ръка с голямо търсене на управленски и финансови кадри – икономисти и администратори. Общо двете направления генерират над 2550 работни места за висшисти в Пловдив.

„Информатика и компютърни науки“ е осмата най-търсена специалност,

но е категоричен №1 в Софийска област. Тук следват „Електротехника, електроника и автоматика“, което отразява силната концентрация на индустриални и технологични паркове в общините около столицата.

Търсенето в област Смолян ще е ориентирано изцяло към инфраструктурата, архитектурата и природните ресурси. Направленията по архитектура, геодезия и строителство са в топ 3 и на области като Сливен, Стара Загора и Ямбол.
„Туризъм“ е на първо място по търсене не само Бургас, но и в Пазарджик, а в Търговище и Добрич дели челните позиции.

Враца е единствената област, където „Ветеринарна медицина“ влиза в челната тройка. Във Велико Търново ще има изразено търсене на специалисти по „Спорт“, а в

Разград класацията се оглавява от „Растителна защита“. Перник пък е сред редките изключения, където чистата „Математика“ влиза в първите три позиции.

В Ловеч доминира направление „Обществени комуникации и информационни науки“. В Шумен на първо място са професиите от сектор „Транспорт, корабоплаване и авиация“. В Силистра направление „Психология“ изненадващо влиза в челната тройка.

На противоположния полюс на масовото търсене се намират няколко силно специализирани специалности, при които общият брой за следващите 3 до 5 г. не надхвърля 100 души за цяла България.

На дъното по брой заявени места е „Биотехнологии“,където работодателите планират да наемат едва 15 специалисти

за цялата страна.

За „Корабна радиоелектроника“ се търсят едва 33 висшисти, а „Организация и управление на военните формирования“ генерира общо 144 места. В областта на здравеопазването позициите за инспектори по обществено здраве са едва 41 бройки.
При творческата и хуманитарната сфера местата също ще са малко. За „Театрално и филмово изкуство“ са заявени 85 работни места, а за „Религия и теология“ – 86 бройки.

Делът на работодателите, които срещат затруднения при намиране на персонал, намалява от 66,7% през 2024 г. до около 63,3% през 2025 г. и 60,4% през 2026 г., но остава много висок. Съществената промяна през 2026 г. е, че причините за затрудненията са различни – недостатъчната квалификация е най-честият отговор (22,2%), но почти със същата тежест са липсата на мотивация (21,3%), липсата на кадри въобще (21,2%) и липсата на желаещи за съответната длъжност (19,6%).
„Следователно, дефицитът вече не може да се адресира само чрез обучение – необходимо е съчетание на обучение, активиране, мобилност, подобряване на съответствието и мерки за задържане, обясняват експертите от Агенцията по заетостта.

 

Материалът Кои професии ще търси бизнесът през следващите 5 г., във Варна – глад за учители е публикуван за пръв път на Проватон.