В живописта на Михаил Камберов има място и за търпението, с което работеше с върха на игла, и за свободата на широката мазка. Това казва синът му Иван Камберов по повод откритата в петък вечер, в галерия „Михаил Камберов“  традиционната изложба, посветена на рождения ден на художника –  20 ноември. Подредени са 27 картини в различни формати и техники, от 80-те години до последния творчески период на художника. Съпоставянето на произведения от различни десетилетия дава възможност да се проследи развитието на живописния език на баща ми, казва Иван Камберов. „Когато ги видях заедно, отново си дадох сметка колко различно умееше да рисува баща ми. Понякога погледът се спира върху детайл, който се открива едва отблизо. Друг път цветът и светлината те грабват от пръв поглед“, допълва той. Според Иван Камберов, в творчеството на баща му прецизната рисунка и филигранният детайл съжителстват със свободната мазка и наситения колорит. По думите му в текста „Цветът и светлината като основен мотив в живописта“ Владимир Величковски откроява ролята на чистите цветове в късния период на художника. В част от късните му картини пейзажният мотив се развива в по-свободни композиции, в които цветът изгражда пространството и предава усещането за светлина, каза още Иван Камберов. По думите му в едни от неговите картини познатото място постепенно се превръща в приказка: „В други самият цвят е достатъчен, за да усетим въздуха и светлината на пейзажа. Винаги ми е било интересно как толкова различни картини могат да носят толкова ясно неговия почерк“. Иван Камберов казва пред БТА, че постоянно открива нови неща във всяка работа на баща си. Това се отнася както за детайлните му картини, където по думите му е нормално човек да не обхване информацията изцяло и постоянно да намира детайли, така и в другата му техника. „Най-важна за мен е енергията, която излиза от тези произведения, а тя е много голяма“, допълва той. По думите му за Михаил Камберов животът бил приказка: „Той живееше в света на своята работа, на своето изкуство. Той виждаше това, което ние виждаме на картините. За него животът е приказка, празник, цвят, светлина, детайл, любов. В творчеството на баща ми могат да бъдат намерени много послания“. Михаил Камберов (1952-2020) завършва средното си образование в художествената гимназия, София, през 1973 г., след което продължава да учи в Националната художествена академия (1976-1981). Още като начинаещ художник става член на Съюза на българските художници. Участва във всички официални изложби, както и в международни прояви. Двукратен носител е на наградата „Златното платно“. Удостоен е с отличието „Художник номер 1 на Европа”. Получава Рубинената награда на Франция за артистични търсения и оригиналност в цялостното си творчество, както и голямата награда на Салоните на престижа – на Международната академия за съвременно изкуство. През 1993 г. става почетен член на асоциацията на Есенния салон в Париж. Почетен член е и на Европейската група на художниците, и на Националната федерация на културата във Франция. Доктор хонорис кауза е на Международната академията за съвременно изкуство на Белгия, която го удостоява със златен медал и с ордена „Офицер“. Отличен е със званията „Художник на Европейската общност“ от Френската федерация за култура, посланик е на Международната академия за съвременно изкуство на Белгия. През 1997 г. открива художествена галерия в София и създава фондация „Камберов”, за да подпомогне и да популяризира българското изобразително изкуство. В периода 1985-2020 г. има изложби в Лувъра, Франция, в Германия, Австрия, Великобритания, Швейцария, Китай, Япония, Русия, Полша, Хърватия, Гърция. Музеи, колекционери и институции от Европа, Америка и Азия притежават негови картини, като само във Франция платната му са над сто. През 2024 г., четири години след смъртта му, неговата картина „Празник“ (2010) бе отличена с наградата Lelivredart в рамките на Есенния салон в Париж. Творбата е сред 18 отличени работи в издание с 955 участници от 52 националности.