Удобството да поръчвате от любимите си заведения и с лекота да откривате нови е ценно за потребителите, а на ресторантите носи възможности да растат, фокусирайки се върху най-важното – вкусната храна.

Вторник вечер, малко след седем. Навън е студено и вали, а някой в София отваря Wolt, без да знае какво точно му се яде. Прехвърля бургери, суши, скара. След няколко минути ще поръча от ресторант, за който досега не е чувал, а менюто му изглежда интересно.

За заведението това е нов клиент, до когото трудно би стигнало по друг начин. Собственият сайт и страницата в социалните мрежи работят за хората, които вече го познават и които биха дошли на място. За онези, на които не им се излиза, защото са уморени след работа, или живеят в другия край на града, приложението е дигиталната дестинация, където ще направят своя избор.

Неслучайно проучване на Ipsos показва, че 82% от българите са открили нов местен бизнес чрез платформите за доставки.* Какво всъщност означава това за една кухня, разказват хората зад три популярни софийски заведения, които са заложили на синьо и са станали партньори на Wolt.

От дюнер в Студентски град до верига заведения

На плота в In a Bun by Shahrayar са подредени няколко таблета. Когато някой от тях звънне, хората в кухнята знаят какво следва: някъде клиент очаква техните смаш бургери. Новият бранд е поредната глава в история, започнала през 2002 г., когато първият Shahrayar отваря в Студентски град. Собственикът Мохамед расте в тази кухня, а днес ръководи и развива семейния бизнес.

„Това, което ни отличава, е смесицата от култури, която събираме. Усеща се дори в нещо толкова обикновено като бургер“, казва той.

Shahrayar е сред първите партньори на Wolt в България. „Когато имаш правилния бизнес партньор, можеш да се съсредоточиш върху това, което правиш най-добре“, споделя Мохамед. „За мен Wolt е повече от онлайн платформа, с която работим. Това е партньор, на когото имаме доверие и който ни помага да достигаме до нови клиенти.“

„Нищо не чака готово“

В „Ай Ганьо“ ни посреща цветен стенопис, а зад него е скарата. „Всяка поръчка се приготвя в момента, в който е направена“, казва Мартин, който заедно с Алекс стои зад популярното грил заведение в Манастирски ливади. Кебапчетата и кюфтетата са собствено производство, хлябът е от 100% квас, а месото идва директно от местни ферми. Редовните им клиенти са предимно от квартала.

В приложението обаче предложенията им се виждат и от хора, живеещи в другия край на София, които трудно биха ги открили сами. „Благодарение на Wolt вече достигаме до нови клиенти и в по-отдалечени части на града. Така продължаваме да развиваме марката си“, казва Алекс. И не смятат да спират дотук: „Работим отблизо с екипа на Wolt по нови стратегии и концепции за София.“

Вкусът на удобството

Обектът на Subway, в който работи Мария, е в оживен търговски център. Хлябът се пече на място, а всеки сандвич се сглобява по поръчка – така, както марката го прави в България вече 18 години. И все пак тя вижда как навиците се променят: „Днес хората ценят времето си повече от всякога и искат любимата им храна да е на няколко клика разстояние – независимо дали са у дома, в офиса или навън.“

За нея смисълът на доставките е храната да е там, където е клиентът, а не обратното. „Партньорството с Wolt ни позволява да бъдем още по-удобна част от ежедневието на хората“, казва тя. Минути по-късно подава хартиената торба на куриерския партньор, който вече я чака.

Какво стои зад една поръчка

За ресторантите Wolt е и дигитална витрина, и набор от инструменти за растеж – промоции и кампании, с които да привличат нови клиенти, данни за поръчките, с помощта на които да планират менюто и натоварването, и екип, с който да обсъждат следващите стъпки.

Обслужването на клиентите също се поема от Wolt – на въпросите им отговаря човек, а не бот, и кухните не спират работа заради телефона. А когато дойде моментът за инвестиция – ново оборудване или следващ обект, – партньорите могат да кандидатстват за финансиране чрез Wolt Capital. То е с фиксирана такса и се изплаща като процент от продажбите през платформата, така че вноските следват оборота на ресторанта.

Нищо от това обаче не би работило без куриерските партньори, които се грижат храната да стигне навреме и във вида, в който би била сервирана на място. Те сами определят графика си – сред тях има студенти, родители и хора, които съчетават доставките с друга работа. В проучване на Copenhagen Economics сред куриерите, доставящи с Wolt в България, над 9 от 10 са съгласни, че доставките им позволяват да съчетават работата с другите си ангажименти.** Именно тази гъвкавост е в центъра на въпрос, който България решава в момента с въвеждането на европейската директива за платформената работа. Повече прозрачност и по-ясни права са важни, но ако дойдат със задължителни графици, мнозина ще трябва да се откажат или от следването, или от времето със семейството, или от допълнителния доход. Начинът, по който ще бъдат написани правилата, засяга всички в екосистемата, включително ресторантите и техните клиенти. Повече сигурност и гъвкавостта, на която разчита цялата верига, могат и трябва да вървят заедно.

Историите на трите софийски заведения го показват ясно: когато ресторантът, куриерът и клиентът са свързани, кварталът работи.

*Проучването на Ipsos е проведено по поръчка на Wolt в партньорство с Deliveroo в периода януари – март 2026 г. в 25 европейски държави с над 22 500 респонденти. Извадката за България включва 1000 души на възраст 18–75 години.

**Проучването на Copenhagen Economics е проведено по поръчка на Wolt в партньорство с Deliveroo през 2026 г. сред куриери, които доставят с Wolt в България. Анализът се базира на 231 валидни отговора, при степен на отговор 20%.