На 20 ноември 1889 г. в Маршфийлд, щата Мисури, се ражда личност, която завинаги преобръща човешката представа за мащабите на космоса – Едуин Хъбъл.
Американският астроном доказва, че Млечният път не е единствената галактика, и полага основите на откритието, че Вселената непрекъснато се разширява.
В негова чест едно от най-великите научно-технически постижения на човечеството – космическият телескоп „Хъбъл“ – носи неговото име. И продължава да изследва обекти на милиарди светлинни години разстояние.
От спортните терени до тайните на астрономиятаПътят на Хъбъл към научния връх не започва праволинейно. В младостта си той е изключителен атлет с изявени таланти в баскетбола, футбола, леката атлетика и бокса. Постига забележителни успехи в скока на височина.
През 1910 г. завършва математика и астрономия в Чикагския университет, след което печели престижната стипендия „Роудс“ и учи право в Оксфорд.
След завръщането си в САЩ Хъбъл окончателно решава да се посвети на истинската си страст – астрономията.
Защитава докторска дисертация в Чикагския университет през 1917 г., служи в американската армия по време на Първата световна война. По-късно се присъединява към екипа на обсерваторията „Маунт Уилсън“ в Калифорния, където осъществява фундаменталните си научни пробиви.
Революцията: Млечният път не е целият святВ началото на XX век преобладаващото схващане сред астрономите е, че нашата галактика обхваща цялата позната Вселена.
Загадъчните спирални мъглявини остават обект на ожесточени спорове.
През 1923 г., използвайки 100-инчовия телескоп „Хукър“, Хъбъл наблюдава променливи звезди – цефеиди – в мъглявината Андромеда.
Благодарение на зависимостта между периода на пулсация и абсолютната светимост на цефеидите, ученият успява да изчисли разстоянието до тях.
Резултатите категорично показват, че Андромеда се намира далеч извън границите на Млечния път и представлява напълно самостоятелна галактика.
Така Вселената се оказва неизмеримо по-голяма, отколкото научният свят е предполагал дотогава.
Разширяването на Вселената и Законът на ХъбълВторият грандиозен триумф на Хъбъл настъпва през 1929 г. Обединявайки измерванията за разстоянията до далечните галактики с данни за скоростите на тяхното отдалечаване (базирани и на по-ранни изследвания на Весто Слайфър), той формулира зависимост, станала известна като Закон на Хъбъл: колкото по-далеч се намира една галактика, толкова по-бързо се отдалечава тя от нас.
Този принцип е ключов крайъгълен камък на съвременната космология.
Съвременната наука отдава дължимото и на белгийския физик и свещеник Жорж Льометър. Той по-рано извежда теоретичния модел за това явление, поради което днес закономерността често се нарича Закон на Хъбъл–Льометър.
Едуин Хъбъл умира на 28 септември 1953 г. на 63-годишна възраст, без да доживее космическата ера и мисията на телескопа, кръстен на него.
Космическият телескоп „Хъбъл“: Научна епопея в орбитаНа 24 април 1990 г. совалката „Дискавъри“ излита от космическия център „Кенеди“, носейки телескопа „Хъбъл“. На следващия ден той е успешно позициониран в околоземна орбита.
Мащабният международен проект се реализира в тясно сътрудничество между НАСА и Европейската космическа агенция (ESA).
С дължина от 13,2 метра, диаметър 4,3 метра и главно огледало с размер 2,4 метра, апаратът достига тегло от около 12 тона след серия от обслужващи и модернизационни мисии в орбита.
Обикаляйки Земята на височина от приблизително 480 километра, „Хъбъл“ продължава да надхвърля първоначално планирания си експлоатационен срок. Повече от три десетилетия предоставя безценни данни за произхода и еволюцията на Вселената.
Космическият телескоп „Хъбъл“ обикаля около Земята приблизително на всеки 95 минути.
Това означава, че извършва около 15 пълни обиколки в рамките на едно денонощие.
Зад този непрекъснат полет в орбита се крие една от най-впечатляващите научни мисии в историята на човечеството.
Поглед към зората на времетоСред най-забележителните постижения на „Хъбъл“ е способността му да надниква далеч назад в миналото.
Телескопът улови светлина от далечната галактика GN-z11, пътувала близо 13,4 милиарда години до нашата планета.
Поради постоянното разширяване на Вселената реалното разстояние до нея днес е значително по-голямо. Но заснетите кадри ни показват галактиката такава, каквато е била в ранните етапи от съществуването на космоса, няколкостотин милиона години след Големия взрив.
Подобен триумф бе и наблюдението на древната звезда Еарендел (Earendel), чиято светлина е пътувала 12,9 милиарда години.
Това стана възможно благодарение на явлението гравитационна леща, при което масивно струпване на галактики пречупва и усилва светлината на изключително отдалечен обект.
Грешката, която за малко не провали всичкоСкоро след изстрелването на апарата през 1990 г. учените с тревога установяват, че получаваните изображения са замъглени.
Причината се оказва микроскопичен, но фатален дефект във формата на главното огледало, довеждащ до оптично изкривяване.
НАСА се оказва в центъра на сериозна криза с огромен обществен и научен отзвук.
Спасението идва през декември 1993 г. Екипажът на совалката „Индевър“ осъществява изключително сложна сервизна операция в открития космос.
Астронавтите монтират коригираща оптика и нова камера, с което възвръщат първоначално планираната кристална острота на телескопа и поставят началото на златната му ера.
Поддръжка на пределна височинаМежду 1993 и 2009 г. са проведени общо пет сервизни мисии с космически совалки. При всяка от тях астронавтите извършват излизания в открития космос, за да заменят амортизирани компоненти, да инсталират модернизирани научни инструменти и да ремонтират дефектирали системи.
Последната подобна операция се състоя през май 2009 г. на борда на совалката „Атлантис“. Седемчленният екипаж реализира пет космически разходки, заменяйки жироскопи, батерии, електронни блокове и научна апаратура. След пенсионирането на совалките през 2011 г. директното обслужване стана невъзможно. Днес апаратът се управлява изцяло дистанционно от Земята чрез превключване към резервни системи и адаптиране на научната програма.
Открития, които пренаписаха астрономиятаЗа повече от три десетилетия активна служба „Хъбъл“ е реализирал над 1,7 милиона научни наблюдения, залегнали в основата на хиляди трудове. Сред най-значимите му постижения се открояват:
Прецизно измерване на темпа на разширяване на Вселената и уточняване на константата на Хъбъл. Ключов принос към откритието, че разширяването на Вселената се ускорява – феномен, свързан с мистериозната тъмна енергия.
Убедителни доказателства за наличието на свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките. Легендарните кадри Hubble Deep Field и Ultra Deep Field, разкрили хиляди древни галактики в наглед пусти участъци от небето.
Детайлно проучване на звездната еволюция, увековечено в емблематичните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел.
Първи анализи на атмосфери на екзопланети и засичане на водни пари извън Слънчевата система.
Заснемане на сблъсъка на кометата Шумейкър-Леви 9 с Юпитер през 1994 г., както и подробни портрети на планетите от нашата система.„Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“: Съперници или партньори?
След извеждането на телескопа „Джеймс Уеб“ в орбита в края на 2021 г. мнозина счетоха, че мисията на неговия ветеран предшественик е приключила.
В действителност двата апарата не се конкурират, а се допълват: докато „Уеб“ е специализиран в инфрачервения диапазон, „Хъбъл“ продължава да бъде незаменим прозорец към Вселената във видимата и ултравиолетовата светлина.
Макар че често биват сравнявани, орбиталните обсерватории „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ са създадени да се допълват взаимно.
„Хъбъл“ провежда наблюдения предимно в ултравиолетовия, видимия и малка част от инфрачервения диапазон, докато „Джеймс Уеб“ е проектиран специално за детайлни изследвания в дълбоката инфрачервена област.
Разликите в мащаба и разположението им също са осезаеми: главното огледало на „Уеб“ е с впечатляващ диаметър от 6,5 метра спрямо 2,4 метра при „Хъбъл“.
Освен това новият апарат се намира на около 1,5 милиона километра от Земята, позициониран в точката на Лагранж L2, докато ветеранът остава в ниска околоземна орбита на височина от едва няколкостотин километра.
Затова учените редовно комбинират данни от двете съоръжения, за да получат максимално цялостна картина на астрономическите обекти.
Колко време живот остава на космическия ветеран?Въпреки десетилетията активна служба и неизбежните технически затруднения, „Хъбъл“ продължава своята изследователска работа.
Годините в суровите условия на космоса закономерно водят до амортизация на жироскопите, електрониката и останалите ключови модули. За да гарантира дълголетието на мисията, NASA вече реорганизира начина на управление на телескопа, позволявайки провеждането на научни програми с по-малък брой функциониращи жироскопи.
Към момента няма фиксирана крайна дата за прекратяване на работата му.
Инженерите на американската космическа агенция смятат, че обсерваторията може да остане научно продуктивна и през следващото десетилетие, стига ключовите ѝ системи да запазят работоспособност.
Когато ресурсът ѝ окончателно се изчерпи, предстои организирането на контролирано и безопасно навлизане в земната атмосфера – поради големите си размери апаратът не може да изгори напълно при свободно падане.
Заветът на Едуин Хъбъл – ученият, който пренаписа космическата история
Астрономът Едуин Хъбъл не е участвал в конструирането на едноименния космически телескоп, но оставя на света нещо далеч по-значимо: коренна промяна в разбирането за мащабите на Вселената и мястото на човека в нея.
Преди неговите революционни трудове се е смятало, че нашата галактика, Млечният път, съставлява почти цялата Вселена.
Неговите открития доказват, че живеем в една от милиарди галактики в непрекъснато разширяващ се космос.
Днес орбиталната обсерватория продължава този изследователски път. Всяка запечатана далечна галактика, всяко измерване на космическото разширение и всеки кадър на новораждаща се звезда са директно продължение на делото на Хъбъл.
Великият астроном си отива от този свят през 1953 година, но благодарение на легендарния телескоп неговият научен взор продължава да пътува милиарди години назад във времето.
Материалът Едуин Хъбъл: Човекът, който доказа, че Вселената се разширява е публикуван за пръв път на Мегавселена.



