Волтер се ражда в Париж като Франсоа-Мари Аруе. Датата, която традиционно се отбелязва, е 21 ноември 1694 г., но около нея има любопитна загадка: в по-късните си години самият той настоява, че е роден на 20 февруари. Записът за кръщението му е от 22 ноември, а историците приемат 21 ноември за най-вероятната дата на раждането му. Така днес се отбелязват 332 години от появата на един от най-разпознаваемите гласове на Просвещението.
От Аруе до ВолтерБъдещият философ учи в йезуитския колеж „Луи льо Гран“ и първоначално е насочван към правото. Литературата обаче се оказва по-силна от семейните планове. През 1718 г., след успеха на първата му трагедия „Едип“, той започва да използва името Волтер.
Новият псевдоним не го предпазва от неприятности. През 1717 г. е затворен в Бастилията заради сатирични стихове, приписвани на него. Прекарва там близо 11 месеца. През 1726 г. отново е задържан след конфликт с аристократа Ги Огюстен дьо Роан-Шабо. За да избегне нов затвор, Волтер заминава за Англия и остава там близо три години. Престоят променя посоката на мисленето му: той се запознава по-задълбочено с идеите на Джон Лок и Исак Нютон, а по-късно ги представя на френската публика.
Философ, който умее да печелиВолтер не разчита само на литературния си талант. През 1729 г. участва заедно с математика Шарл Мари дьо ла Кондамин в схема, възползвала се от грешка при изчисляването на наградите в държавната лотария. Печалбата му е оценявана на близо половин милион ливри. Парите му дават независимост и възможност да пише, пътува и да поддържа широка мрежа от кореспонденти.
В продължение на около 16 години Волтер е близък с Емили дю Шатле – писателка, математичка и физичка. В нейното имение в Сире той работи върху исторически и философски трудове. Дю Шатле превежда на френски „Математически начала на природната философия“ на Нютон – превод, който остава важен за разпространението на неговите идеи във Франция.
„Кандид“, Калас и битката с нетърпимосттаНай-познатото произведение на Волтер днес е „Кандид“, публикувано през 1759 г. Повод за книгата е и земетресението в Лисабон от 1755 г., което поставя под съмнение оптимистичната идея, че живеем в „най-добрия от всички възможни светове“. В края на сатиричната повест героят стига до краткия извод: „Трябва да обработваме градината си.“ Фразата се превръща в едно от най-разпознаваемите послания на Волтер – призив към практическо действие вместо към празни обяснения.
Философът се намесва и в конкретни случаи на несправедливост. Най-известен е случаят „Калас“ – протестантът Жан Калас е осъден и екзекутиран през 1762 г. по обвинение в убийството на сина си. Волтер води кампания за преразглеждане на делото и през 1765 г. присъдата е отменена. Случаят вдъхновява „Трактат за търпимостта“, в който той атакува религиозния фанатизъм и защитавa правото на справедлив процес.
Волтер е избран за член на Френската академия през 1746 г., живее известно време в двора на Фридрих II и прекарва последните си години във Ферне, близо до френско-швейцарската граница. Пълното критическо издание на съчиненията му, завършено през 2022 г., обхваща 205 тома – мащаб, който показва защо името му остава свързано не само с „Кандид“, но и с поезията, театъра, историята, публицистиката и политическата полемика.
Източници: history.com, theguardian.com

