Едва 56,19 евро е средният размер на пожизнената втора пенсия без допълнителни условия у нас, докато приходите на частните пенсионни дружества от такси продължават да растат с двуцифрени темпове. Това показват цитираните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване. Само през първите шест месеца на 2026 г. пенсионноосигурителните компании са получили 95 млн. евро от такси, което представлява увеличение с 20% спрямо същия период на предходната година. В същото време близо половината от хората, които получават плащания от универсалните пенсионни фондове, ще изчерпят средствата си за по-малко от година. Пенсионните дружества увеличават печалбите си През 2025 г. приходите от такси на компаниите, управляващи универсални, професионални и доброволни пенсионни фондове, надхвърлят 337 млн. лева. Отчетената обща печалба на дружествата е малко над 139 млн. лева, или с 15,8% повече спрямо предходната година. Тенденцията продължава и през 2026 г. Само за първото полугодие печалбата им преди данъчно облагане надхвърля 52 млн. евро, което е увеличение с близо 35% на годишна база. За двугодишния период от средата на 2024 г. до средата на 2026 г. пенсионните компании са събрали общо близо 339 млн. евро от такси. Нарастващите приходи на дружествата поставят въпроса доколко сегашният модел на таксуване защитава интересите на осигурените граждани. Инфлацията изпреварва доходността на пенсионните фондове За двугодишния период между септември 2024 г. и септември 2026 г. годишната доходност на универсалните пенсионни фондове варира между 2,8% и 5%. Средната отчетена годишна доходност е 4,44%. Макар резултатът да изглежда привлекателен спрямо ниските лихви по много банкови депозити, повишаването на потребителските цени остава сериозно предизвикателство пред спестяванията за старини. По официални данни на Националния статистически институт годишната инфлация през октомври 2026 г. достига 6%, а година по-рано е била 5,3%. Периодите на измерване на доходността и инфлацията не съвпадат напълно, но данните показват значението на обезценяването на парите при оценката на пенсионните спестявания. Към края на юни 2026 г. средният размер на натрупаните средства по индивидуалната партида на един осигурен в универсален пенсионен фонд е 4717,29 евро. За сравнение, тази сума се равнява приблизително на 14 минимални държавни пенсии за осигурителен стаж и възраст при размер от 347,51 евро месечно. Средната партида обаче включва и хора, които имат още десетилетия до пенсиониране, поради което не показва непременно колко средства ще натрупат до края на трудовия си живот. Колко пари удържат пенсионните фондове от всяка вноска? В момента пенсионноосигурителните дружества събират две основни такси при допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Първата представлява удръжка в размер до 3,75% от всяка осигурителна вноска. Втората е годишна инвестиционна такса до 0,75% от стойността на нетните активи на фонда. При фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и разсрочени плащания се събира годишна такса за управление до 0,5% от нетните активи. Съществена особеност на действащия модел е, че инвестиционната такса на универсалните пенсионни фондове се начислява независимо дали е постигната положителна или отрицателна доходност. При доброволните пенсионни фондове инвестиционната такса е обвързана с реализирания доход от инвестирането на средствата. От общо 95 млн. евро приходи от такси през първото полугодие на 2026 г. цели 84,4 млн. евро идват от универсалните пенсионни фондове. От тях 53 млн. евро са приходи от инвестиционни такси, а други 31,4 млн. евро – от удръжки върху осигурителните вноски. От 2027 г. идват големи промени във втората пенсия От 1 януари 2027 г. влизат в сила съществени промени в начина на управление на парите за допълнително пенсионно осигуряване. Максималната удръжка от всяка осигурителна вноска ще бъде намалена от 3,75% на 3,59%. През следващите години този процент ще продължи постепенно да намалява, докато през 2036 г. достигне 2,10%. Успоредно с това се въвежда мултифондов модел, при който осигурените в универсалните пенсионни фондове ще могат да участват в подфондове с различен инвестиционен риск. Те ще бъдат три вида: Динамичен подфонд – с възможност за по-рискови инвестиции и потенциално по-висока доходност. Балансиран подфонд – с умерено съотношение между риск и очаквана доходност. Консервативен подфонд – с по-предпазлив инвестиционен подход. През 2027 г. максималната инвестиционна такса за балансирания подфонд ще бъде 0,65% от нетните активи плюс 1% от реализирания инвестиционен доход. При динамичния подфонд тя ще достига 0,65% от активите плюс 1,5% от дохода. За консервативния подфонд е предвидена такса до 0,65% от нетните активи. Целта на реформата е част от възнаграждението на пенсионните компании да бъде обвързано по-пряко с резултатите от управлението на средствата. По-високата потенциална доходност обаче не е гарантирана и е съпроводена с инвестиционен риск. Пожизнената втора пенсия е средно 56,19 евро без допълнителни условия От общо 47 892 души, които получават пожизнени пенсии или разсрочени плащания от универсалните пенсионни фондове, само 10 614 имат достатъчно натрупани средства за пожизнена пенсия. Това представлява приблизително 22% от всички получатели. Пожизнените пенсии се изплащат в три основни варианта: Без допълнителни условия: 197 души получават средно по 56,19 евро месечно. С период на гарантирано плащане: 1111 души получават средно по 49,69 евро месечно. С период на разсрочено изплащане: 9306 души получават средно по 134,67 евро, като при този вариант първоначалните плащания могат да бъдат по-високи от последващата пожизнена сума. Последният вариант е най-предпочитан сред хората с право на пожизнена втора пенсия. При него пенсионерите могат да получават по-големи суми непосредствено след пенсионирането си, а след изтичането на договорения период – по-ниска пожизнена пенсия. Близо половината ще изчерпят парите си за по-малко от година Още по-показателни са данните за хората, които нямат достатъчно средства по индивидуалните си партиди за пожизнена пенсия. Общо 37 278 души получават разсрочени плащания от универсалните пенсионни фондове. Това са близо 78% от всички настоящи получатели на пожизнени пенсии или разсрочени плащания. Разпределението според оставащия срок на плащане е следното: 23 363 души ще получават пари още по-малко от една година; 12 847 души ще получават средства между една и три години; едва 1068 души ще получават плащания повече от три години. Средният размер на разсрочените месечни плащания е 295,99 евро. Макар сумата да е значително по-висока от тази при някои видове пожизнена пенсия, тя се изплаща за ограничен период. След изчерпването на натрупаните средства плащанията от универсалния пенсионен фонд приключват. Ще получават ли българите по-висока втора пенсия след реформата? Промените от 2027 г. имат за цел да създадат условия за по-ефективно управление на пенсионните спестявания и постепенно намаляване на част от таксите. Реалният размер на бъдещата втора пенсия обаче ще продължи да зависи от продължителността на осигуряването, размера на вноските, инвестиционната доходност, таксите и избрания начин на изплащане. Важно е да се отчете и че първите поколения пенсионери с право на втора пенсия не са се осигурявали в универсални пенсионни фондове през целия си трудов живот, тъй като тези фондове започват дейността си през 2002 г. Голямото предизвикателство пред пенсионната система остава натрупването на достатъчно средства, които да осигурят устойчив допълнителен доход на българите след пенсиониране, вместо да се изчерпват само за няколко месеца или години.