Искрен Веселинов предупреждава: реформата рискува да остане само статистическа.

Гражданската инициатива „Българските региони“ настоява новото райониране на България да не се ограничава до статистически цели. Организацията иска в Закона за регионалното развитие да се запише, че новите райони ще имат реални функции за планиране, инвестиции и самоуправление. Това коментира Искрен Веселинов от инициативата, цитиран от телевизия КИС 13, ден след като Народното събрание прие на първо четене промените в закона.

Законопроектът предвижда окрупняване на територията на страната в четири големи района. Ако бъде приет окончателно, новото деление трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 година.

Четири района заради изискване на ЕС

Според КИС 13 реформата е продиктувана от европейско изискване всеки регион да има минимум 800 000 жители. Затова досегашното деление се заменя с четири нови макрорайона: Северен, Източен, Южен и Столичен.

Веселинов, който оглавява и Центъра за демографска политика, посочва като основен проблем липсата на дългосрочна визия за новите територии. По думите му в този вид законът създава райони, които обслужват статистиката, а не устойчивото развитие.

Северният район: 11 области от Видин до Силистра

По информацията, цитирана от КИС 13, Северният район ще обхване 11 области по Дунав и Предбалкана от Видин до Силистра, включително Русе, Разград и Търговище. Според Веселинов истинското регионално планиране изисква обособяването на територии със собствени дългосрочни стратегии, насочени към икономически растеж.

Той оценява, че сегашният вариант предлага временни и палиативни решения, вместо модели за развитие.

Отделянето на София като „добра новина“

Въпреки критиките, от инициативата отчитат като позитивен елемент отделянето на София в самостоятелен район. Според Веселинов досегашното обвързване на икономически силната столица с по-бедни общини е позволявало на София да усвоява голям дял от европейската солидарност.

Той посочва, че така столицата е била в позиция да се подпомага като част от регион с по-слаби общини. Веселинов изразява позиция, че Северна България продължава да изостава икономически.

Какво искат преди второто четене

Преди второто четене в парламента „Българските региони“ и Центърът за демографска политика настояват за промени в текстовете. Според тях новите региони трябва да изпълняват две функции едновременно:

  • да бъдат реални единици за инвестиционно планиране;
  • да разполагат със собствено самоуправление, каквото според тях липсва в проекта.

Като допълнителна мярка организациите предлагат да се въведе специална процедура за новите разширени райони. Идеята е европейските проекти да се съгласуват пряко между областите в рамките на региона и да могат да се надграждат, вместо да се изпълняват изолирано.