Детска художествена работилница, посветена на самоковската иконописна традиция, се състои днес в Историческия музей в Самоков. Инициативата е част от програмата на научната конференция „Димитър Зограф и неговото време“, посветена на 230 години от рождението на твореца. Конференцията бе открита на 19 ноември с участието на изкуствоведи и реставратори. Работилницата има за цел да запознае децата с традициите на самоковската иконопис, символиката на иконите, местните майстори и отделните етапи при изработването на икона. Това каза самоковският художник и преподавател Бойко Павлов. По думите му идеята е инициативата да привлече не само възрастните, тъй като в Самоков има детски школи по рисуване, а известните представители на Зографската фамилия са започвали обучението си още като деца. За работилницата от музейния фонд са подбрани около 40 оригинални рисунки на самоковски зографи, които не са прекалено сложни за работа от деца. Участниците могат да оцветяват изображенията, да ги използват за образец или да опитат възрожденския метод за пренасяне на рисунка чрез очертаване с игла (копирка). След това изображението се пренася върху друг лист с помощта на стрит въглен. Така зографите са изработвали шаблони, които са им позволявали да използват едно и също изображение, без да го рисуват отново всеки път. Децата имат свобода сами да изберат как да работят и какво да създадат, посочи Бойко Павлов. На 19 ноември в Историческия музей бяха открити изложба и представен документален филм, посветени на живота и творчеството на Димитър Зограф. На 20 ноември в Доспевската къща бе открита постоянна музейна експозиция за самоковската градска култура и фотографията. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Димитър Христов Зограф е български възрожденски иконописец и един от основните представители на Самоковската художествена школа. Той е по-големият син на Христо Димитров, смятан за основател на Самоковската иконописна школа. Роден е през 1796 г. в Самоков. Учи иконопис в работилницата на баща си, а след смъртта му през 1819 г. поема ръководството на ателието и продължава работата с манастири, ктитори и архитекти. Димитър Зограф е учител на по-малкия си брат Захарий Зограф, който усвоява занаята в неговата работилница. За разлика от брат си, Димитър рядко подписва своите произведения, което затруднява изследователите при установяването на авторството на редица икони и стенописи. Творчеството му е посветено на православното църковно изкуство. Оставя стотици икони и стенописи, създадени за храмове и манастири в Самоков, Рилския манастир, Троянския манастир, Пловдив, Берковица, Враца и други населени места. През 1822 г. Димитър се жени за Християния, с която имат седем деца. Един от синовете им е Зафир, известен по-късно като художника Станислав Доспевски. Димитър Зограф умира на 9 октомври 1860 г.