Новини
Путин иска да получи Донбас без бой, тъй като руската армия се е провалила в настъплението към Славянск и Краматорск

По време на последните разговори около войната в Украйна отново се появиха идеи за евентуална размяна – членство на Украйна в НАТО срещу предаване на целия Донбас на Русия. Но защо Владимир Путин толкова настоятелно се опитва да получи този регион на масата за преговори, вместо да го превземе с военна сила? Отговор на този въпрос дава военният анализатор и OSINT експерт Клемент Молин в свой подробен преглед на ситуацията на фронта, цитиран от Dialog.UA.
Повод за коментара му стана признание в един от руските военни канали, в което открито се отбелязва, че задачата за превземането на Славянск и Краматорск става изключително трудна.
Според тази оценка, ако руските сили не успеят да излязат до покрайнините на двата града по време на зимната кампания, овладяването им през 2027 година най-вероятно ще се превърне в неизпълнима цел.
При това подобни оценки често пропускат факта, че битката за Донбас продължава още от 2014 година, а основните руски настъпателни операции в региона текат без прекъсване от юни 2022 година насам.
Въпреки многократните заповеди от Кремъл, руската армия така и не успя да затвори тази задача на терен.
От октомври 2023 година насам руските части водят изтощителна битка за така наречения западен пояс от крепости.
След като през първата половина на 2024 година успяха да овладеят предградията на Донецк, за които се воюваше от десетилетие, те започнаха настъпление срещу поредица от близко разположени миньорски градове в западната част на региона.
Боевете преминаха през Новогродивка и Селидово, продължиха в Покровск, Мирноград, Родинске и Белицке, а сега са съсредоточени около Доброполие. В хода на тази дълга кампания руската страна е загубила най-малко 150 хиляди души убити и ранени.
Тези по-малки миньорски селища обаче никога не са били крайната цел на Москва. Още от 2022 година руското командване си постави за задача да установи контрол над големите укрепени градове в Донбас, които остават под украински контрол – най-вече Краматорск и Славянск.
Ако в края на 2022 или началото на 2023 година руските сили бяха успели да превземат Бахмут и Соледар с достатъчен импулс, те щяха да опитат директно настъпление на запад към тези два центъра.
Вместо това обаче последваха тежки спирания първо при Часов Яр, а после и при Северск, което направи директния щурм почти невъзможен.
Затова от края на 2023 година руското командване премина към мащабен обходен маньовър от юг и запад. След като проби укрепените райони западно от Донецк, армията започна бавно придвижване на север, атакувайки украинската отбранителна линия от юг и изток.
Междувременно руските сили установиха контрол над Северск, но след повече от три години боеве за Часов Яр градът все още не може да се използва като сигурен плацдарм за настъпление към Краматорск.
Повече от година продължава и сражението за Константиновка. Руските войски напредват трудно на север – първо към Дружковка, която представлява последният отбранителен рубеж южно от Краматорск, а след това и към самите големи градове.
Именно затова основните усилия се насочиха към обхождане на целия район от запад и север. През 2024 и 2025 година в западното направление бяха постигнати по-забележими придвижвания, което превърна битката за Доброполие в ключов възел.
Целта на руското командване е да превземе града и оттам да развие удар към Барвинкове в Харковска област – важен логистичен център, през който минава снабдяването за украинските части в Донбас.
Паралелно с това Москва разчиташе и на удар от север. До началото на лятото руските войски имаха реален шанс да атакуват Лиман – ключовия град, който прикрива Славянск от северното направление.
При успех там руските сили щяха да опитат настъпление по поречието на река Северски Донец към Изюм, за да прекъснат един от основните маршрути за снабдяване на Славянск откъм Харков и да излязат в тила на украинската отбрана.
Украинската операция „Вивалди“ обаче провали този замисъл. В резултат на това днес руските части могат да атакуват единствено от юг или да предприемат тежки фронтални щурмове, които досега бяха отблъсквани източно от Славянск.
Така се стига до сегашната ситуация, в която Русия се опитва да постигне по дипломатически път онези военни цели, които си постави още през 2022 година и които всъщност представляват само минималната ѝ програма.
Нищо в действията на Москва не подсказва, че войната би приключила автоматично след евентуално овладяване на Донбас.
На терен картината изглежда пределно ясна. През тази година руската армия не успя да пробие към Славянск през два ключови участъка – Лиман на север, където шансовете ѝ бързо намаляват, и Николаевка на изток, където фронтовата линия беше избутана назад.
Преките заплахи за Славянск остават ограничени, поради което основните руски резерви сега се прехвърлят на юг.
От посока Покровск вече няколко месеца тече настъпление на север, като боевете се водят непосредствено в района на Доброполие, който руското командване се надява да овладее през предстоящата зима.
Дори при такъв сценарий обаче следващата стъпка – придвижване към Билозерске, Новодонецке, Александровка и по-нататък към Барвинкове западно от Донбас – ще изисква пробив през нови и сериозно укрепени украински линии.
Още по-трудно за настъпващите части е, че теренът там предлага много малко градове и плътна застройка, които да служат за прикритие, което превръща подобна операция в дълга и скъпа кампания.
Ако този обходен план не сработи, единственият оставащ вариант пред руската армия е да натиска с всички сили към Дружковка, но за целта първо трябва да приключи с Константиновка, където контролът все още не е пълен.
Затова в момента основният натиск е концентриран около Доброполие, Константиновка и откритите полета и височини между тях.
Украинските сили успяха да спрат настъплението към Славянск, забавиха сериозно придвижването към Краматорск, стабилизираха до голяма степен района на Константиновка и отблъснаха противника от Лиман и Новопавловка.
Единственият сектор, в който руските части все още бележат напредък, остава направлението около Доброполие.
Именно защото превземането на останалата част от Донбас със сила изглежда бавно, несигурно и свързано с огромни загуби, Москва се опитва да си я осигури без бой на масата за преговори.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗