Всеки трети пълнолетен българин вече използва изкуствен интелект поне няколко пъти седмично, но трима от всеки четирима виждат в технологията заплаха за работните места. Това показват данните от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, проведено между 12 и 18 октомври 2026 г. сред 1002 души на възраст над 18 години. Резултатите очертават противоречиви обществени нагласи. От една страна, инструменти като ChatGPT, Gemini и Copilot постепенно се превръщат в част от ежедневието. Плащат ни за вреди от изкуствен интелект От друга, мнозинството българи се опасяват от последствията за пазара на труда, сигурността на личните данни и човешкия контрол върху важни решения. Един от десет българи използва AI всеки ден Според изследването 10% от анкетираните използват инструменти с изкуствен интелект ежедневно, а други 23% прибягват до тях няколко пъти седмично. Така общо 33% от пълнолетните българи вече използват технологията редовно. Други 14% заявяват, че работят с подобни инструменти няколко пъти месечно, а 15% ги използват по-рядко. В същото време 28% от участниците в проучването посочват, че никога не са използвали изкуствен интелект. Данните показват, че потенциалът за по-широко навлизане на технологията остава значителен. Повече от половината българи – 56%, заявяват готовност да използват AI в бъдеще, ако той улеснява ежедневието им или е необходим за професионалната им дейност. На противоположното мнение са 34% от анкетираните. Не съществуват, но вече са хит: AI група събра 3 млн. гледания в YouTube 76% очакват изкуственият интелект да промени живота ни Един от най-категоричните резултати в изследването е свързан с очакванията за бъдещето. Цели 76% от респондентите смятат, че изкуственият интелект ще промени съществено начина, по който живеем и работим, през следващите пет години. Едва 11% не очакват подобна трансформация. Въпреки широкото признание за влиянието на технологията, оценките за нейните последствия остават разделени. Според 32% от българите изкуственият интелект ще донесе повече рискове, отколкото ползи. Също толкова смятат, че положителните и отрицателните ефекти ще бъдат приблизително равностойни. Само 23% очакват ползите от AI да надделеят над рисковете. Страхът от загуба на работа е най-сериозното притеснение Най-големите опасения на българите са свързани с бъдещето на заетостта. 44% от анкетираните посочват загубата на работни места сред основните си притеснения от навлизането на изкуствения интелект. На директния въпрос дали технологията представлява заплаха за заетостта през следващите пет години положително отговарят 75%. От тях 42% смятат, че рискът засяга предимно определени професии и дейности, докато 33% виждат сериозна опасност за голяма част от работните места. Сред останалите водещи притеснения са разпространението на фалшива информация и манипулации, посочено от 24% от анкетираните. Други 17% се тревожат от възможни злоупотреби с лични данни, а 15% – от загубата на човешки контрол върху важни решения. ЕС инвестира половин милиард евро в битката за чипове Българите не биха поверили здравето и парите си на AI Изследването показва, че готовността за използване на изкуствен интелект не означава непременно доверие към решения, взети изцяло от технологията. Най-високо е доверието при получаване на юридически съвети и правна помощ. В тази област 51% от анкетираните заявяват, че биха се доверили напълно или по-скоро на AI система. Когато става дума за здравеопазване, финансови решения и лична сигурност, нагласите са значително по-предпазливи. 56% от българите не биха се доверили на изкуствен интелект за поставяне на медицинска диагноза и назначаване на лечение. Още по-категорично е недоверието при управлението на личните финанси. 62% не биха поверили спестяванията и инвестициите си на AI. Най-сериозни резерви предизвикват автомобилите с автономно управление. 66% от анкетираните заявяват, че не биха се доверили на превозно средство без човек зад волана. Мнозинството иска държавен контрол върху изкуствения интелект Проучването отчита и широка обществена подкрепа за регулиране на технологията. Според 37% от българите е необходима умерена държавна регулация, която да се съсредоточи основно върху приложенията с най-висок риск. Други 36% настояват за строг контрол и ограничения, дори ако това доведе до забавяне на технологичното развитие. Още 13% подкрепят забраната на определени видове изкуствен интелект. Така общо 86% от анкетираните предпочитат някаква форма на регулация или ограничаване на технологията. Едва 6% смятат, че развитието на изкуствения интелект трябва да бъде оставено на максимално свободна конкуренция и иновации, без съществени ограничения.