Новини
Италия кипи от недоволство: Хиляди протестират срещу скъпия живот и бюджета на Мелони

Обществено недоволство не спира в Европа. Хиляди протестират в различни държави заради проблеми в образованието, срещу въоръжаването и скъпия живот. А в Италия вече месец продължават протестите срещу проектобюджета на правителството.
Какво обединява работещите и младежите на Ботуша?
„Бъдещето е сега“ е лозунгът на протеста, който изразява нетърпението на италианците да видят реални промени в ежедневието си, а не обещания за по-добри времена.
Бюджетът за 2027 г. беше одобрен от Министерския съвет на 28 октомври и възлиза на около 26 млрд. евро. Сега е в Камарата на депутатите и трябва да бъде приет окончателно от двете камари до края на годината.
„Бюджетът не решава всички проблеми, нито претендира да го прави, но със сигурност има ясна посока, каквато води нашето правителство: работа, семейство, младежи, жилища, Юг, здравеопазване, цени и намаляване на разходите за енергия“, казва Джорджа Мелони.
Именно заради критиките си към проектосметката на държавата най-големият италиански синдикат свика общата стачка.
Срещаме се с Алесандро, 58-годишен от Рим. Семеен е с едно дете. Продава вестници и списания, съпругата му също работи. Споделя, че предизвикателствата на живота в последните години стават все по-жестоки, а цените растат по-бързо от приходите.
„Не само в нашия сектор, където нещо евтино преди сега струва три пъти повече. Като цяло – за храна, за бензин, за сметките, дори за застраховки, глоби… Лично аз, но и много други италианци с мъка стигаме до края на месеца“, казва Алесандро, цитиран от bTV.
Задължителните разходи на домакинствата като сметки, заеми, застраховки, училище и здраве са близо 42% от семейния бюджет. Поради това голяма част от италианците намаляват посещенията в ресторанти, поръчките за доставка на храна, посещенията в кафенета, барове и почивки.
„Бяхме по-усмихнати, излизахме повече, прекарвахме повече време на открито, разхождахме се, ходехме на кино, в театъра, в ресторанти... Имаше дори и дискотеки... Сега не виждам благоденствие, нито удовлетворение, а само нервност, защото хората не знаят как да свържат двата края“, споделя Алесандро.
„Първото нещо, което прави впечатление, е безпрецедентната инвестиция във военни разходи. Ние смятаме, че в момента е голяма грешка да се харчат толкова много средства за въоръжение. В Италия има изключително тежка криза, дължаща се именно на текущите войни и на високата цена на живота“, казва Салваторе Марра, директор „Европейска политика“ в Италианската обща конфедерация на труда.
Средната заплата в Италия е около 24 000 евро на година. Реалната обаче е с 6 до 9% под нивото от 2021 г. заради натрупаната инфлация. Италия е с най-слабата динамика на реалните заплати сред големите западни икономики. Изпреварена е от Словения, Малта и Испания.
„Има заплати, които не се увеличават. Данните за заетостта може би са положителни, както често твърди правителството, но не обръща внимание на това какъв вид работа намират хората. Жените са принудени да приемат нископлатени места или нежелана работа на непълно работно време. Успяхме да заложим значителни промени по отношение на колективното договаряне в частния сектор. В публичния обаче работодател е държавата и тя трябва да осигури повече ресурси“, посочва Салваторе Марра.
380 000 италианци са се преместили в чужбина в периода 2023 – 2025 г., сочи официалната статистика. Емиграцията, намаляващата раждаемост, рестриктивната политика към имигрантите и нископлатената работа водят до по-малко социални осигуровки и данъци, влизащи в държавния бюджет.
Стачката идва след няколко седмици протести. Горивата в Италия са поскъпнали с около 27% за година, а блокадите на превозвачите оставиха празни рафтове в супермаркетите.
Срещу бюджета в много градове още от миналия месец протестират и студенти и училищни работници. Сред причините е предвиденото съкращаване на почти 7000 работни места в образованието.
„Не може да не се инвестира в обществените услуги, те са от основно значение, те са солта на демокрацията – здравеопазване и образование. Правителството обмисля да въведе таван на броя на чуждестранните ученици, докато проблемът всъщност са срутващите се покриви на училищата, както видяхме през последните месеци, или дори училища, които трябва да затворят, защото нямат климатизация или основни удобства“, казва Салваторе Марра.
„Да бъдем поканени от правителството след представянето на бюджета и дори след изслушванията в парламентарните комисии не означава, че има истински социален диалог“, допълва той.
Бюджетният закон ограничава автоматичното повишаване на пенсионната възраст. Според профсъюзите това променя радикално сценариите на хиляди хора – има опасност младите работници на несигурни договори никога да не стигнат до пенсия.
„През декември ще имам 40 години осигурителни вноски, започнах да работя на 18, а сега съм на 58. Но освен че ми липсват още 3 години трудов стаж, дори след тях няма да мога да се пенсионирам – трябва да навърша 67. Тоест трябва да работя с 9 години повече в сравнение с човек с висше образование. Бъдещето ми няма да е в Италия, а в чужбина... може би дори в България, и ще заведа цялото си семейство там“, споделя Алесандро.
Протестите изразяват широкото обществено недоволство на фона на предстоящия парламентарен вот през 2027 г.
„На изборите догодина ще поискаме ясен обрат в икономическата, социалната и данъчната политика на правителството на Мелони, защото те се оказаха напълно провалени и не можем да си позволим още 4 години с нулев растеж, нито такова неравенство и нарастване на бедността“, казва Салваторе Марра.
А дали правителството и профсъюзите ще намерят общ език, ще стане ясно в следващите седмици, когато бюджетът мине през парламента.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗