Лихвите по новите жилищни кредити в България остават значително по-ниски от тези в еврозоната - около 2,4% спрямо 3,6%, докато годишната инфлация у нас достига 6% при 4% в страните от валутния съюз. Европейската централна банка трябва да бъде готова за допълнително затягане на паричната политика, ако данните през декември покажат траен инфлационен натиск, а Българската народна банка има готовност да коригира мерките си при рискове за финансовата стабилност, свързани с бързия растеж на жилищното кредитиране. Сред основните фактори за динамиката на цените са енергийните разходи, ръстът на заплатите, вътрешното потребление и фискалната политика, както и рисковете за доставките през Черно море заради войната на Русия срещу Украйна. Това са част от основните акценти в изказването на управителя на БНБ и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев по време на семинар, организиран от Европейския икономически и финансов център към Лондонския университет на 16 ноември 2026 г. Вижте пълния текст на изказването на Димитър Радев без редакторска намеса: Нека започна с едно домакинство в София, което обмисля да вземе ипотечен кредит. Последните публикувани данни показват, че средният лихвен процент по новите жилищни кредити в България е около 2,4%, докато съставният показател на ЕЦБ за еврозоната е около 3,6%. Двата показателя не са напълно съпоставими. За кредитополучателя е важно да сравни и таксите, срока, за който лихвата е фиксирана, и условията, при които тя се променя след това. Но разликата е достатъчно голяма, за да илюстрира въпроса. Нека сега погледнем цените, които плаща същото домакинство. Според експресните оценки за октомври годишната инфлация, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени, е 6% в България и 4% в еврозоната. Така едно домакинство в София може едновременно да ползва ипотечен кредит при по-ниска лихва и да плаща потребителски цени, които растат по-бързо. Започвам с този пример, защото той показва как един въпрос на паричната политика се проявява във всекидневието. Общата основна лихва не означава еднакви лихви по ипотечните кредити, както и общата валута не означава еднаква инфлация. Важно е да разберем защо възникват тези различия, какво ни казват те за паричната политика и кои от тях налагат действия. България е част от еврозоната от януари. След дълги години в условията на валутен борд Българската народна банка вече участва във формирането и прилагането на общата парична политика. От София гледаме на икономиката на еврозоната като цяло, но виждаме и колко различно един общ шок може да се пренесе в отделните национални икономики. Да вземем енергията. За едно енергоемко предприятие в България поскъпването на енергията на международните пазари може значително да повиши разходите за производството на същото количество продукция. Предприятията, които купуват енергия на цени, пряко обвързани с пазара, могат да усетят този натиск бързо. При договори с фиксирани цени той може да се прояви месеци по-късно, при подновяването им. По-високите производствени разходи не се отразяват непременно веднага в потребителските цени. Доставчикът може да поеме част от увеличението за сметка на своя марж, а търговецът на дребно може да изчака до следващата промяна на цените си. Регулираните тарифи могат да забавят отражението върху сметките на домакинствата. А поскъпването на транспорта ще се отрази различно върху инфлацията в отделните страни в зависимост от дела на транспорта в разходите на домакинствата.