В полите на Пирин една човешка трагедия извади наяве не просто скръбта на едно чуждо семейство, а дълбокия, системен цинизъм на централната държавна власт, която от години пребивава в пълна безотговорност спрямо настанените у нас бежанци. Смъртта на четирийсет и две годишната украинка Олена, издъхнала от рак в Банско, бе побързана да се превърне в медиен сюжет за личен триумф на един адвокат, в който истинските виновници останаха грижливо прикрити, а стрелите бяха насочени в грешна посока. В разказа на благоевградския юрист Марио Биков обаче има твърде много пробойни, юридически неточности и преднамерена драматизация, които не издържат на сериозен журналистически анализ. Разследващият екип на „Топ Преса“ проследи фактите такива, каквито са, за да покаже кой всъщност понесе тежестта на кризата и защо институциите в София дължат категорични отговори.
Първото голямо внушение, което юристът лансира в публичното пространство, е драмата около липсващия единен граждански номер на покойната и представата, че местната администрация действа бездушно. Всеки юрист с претенции за професионализъм отлично знае, че чужденците под временна закрила не получават и няма как да получат ЕГН – държавата ги регистрира единствено с Личен номер на чужденец. Проблемът тук изобщо не е в общината, а в законовия вакуум, създаден от Министерския съвет и Държавната агенция за бежанците. Държавата настани хиляди чужди граждани по общините в Пиринско по силата на европейски директиви, прибра съответните фондове, но не прие нито един нормативен регламент, нито един ясен протокол и не преведе нито стотинка целева субсидия за непредвидените разходи, които неизбежно съпътстват човешкия живот – от социалното подпомагане до траурната дейност. Общинската администрация в Банско действа стриктно в рамките на закона и местната наредба. Кметството управлява публична общинска собственост и е длъжно на първо място да защитава правата и интересите на местните данъкоплатци, чиито родове поколения наред поддържат тези гробищни паркове. Когато наличният капацитет на терена е обективно изчерпан – проблем, пред който са изправени десетки български курорти – местната власт няма законово право да изземва отредени парцели или да нарушава собствените си наредби само за да компенсира бездействието на социалното министерство и ДАБ.
Нещо повече, благоевградското общинско предприятие „Тъжни ритуали“ и ръководството на община Благоевград в този казус заслужават не снизходително споменаване, а най-високо уважение. Те проявиха изключително човешко благородство, каквото законът дори не ги задължава да правят. Докато държавата мълчи и се крие зад параграфите, община Благоевград влезе в положение на семейството, пренебрегна формалните спънки и отпусна парцел в новия си гробищен парк, поемайки върху своите плещи чужд държавен дълг. Да се представя това изключително хуманно общинско решение като резултат от лични молби и ходатайства е класически опит за присвояване на чужда добрина и превръщането ѝ в адвокатска победа.
Втората, още по-сериозна пробойна в защитната теза на адвоката е абсурдният разказ за „откраднатото тяло“, което софийска траурна агенция натоварила на катафалка и отвела за кремация. За всеки разследващ репортер тази версия звучи наивно. В Република България законът за здравето и нормативната уредба за траурно-обредната дейност са категорични: труп не може да напусне болница, морга или жилище без издадено съобщение за смърт, препис-извлечение от смъртен акт и изрично писмено възлагане от законните наследници. Нито една траурна агенция не пътува сто и шейсет километра от София до Банско на сляпо, надявайки се случайно да намери покойник. Някой в тази верига е подписал документи или е подал сигнал към частниците, а съпругът – било поради шок, било заради езиковата бариера – е дал първоначално съгласие. Когато обаче става ясно, че ще се извършва кремация, адвокатът не сезира прокуратурата за измама, отвличане на труп или изнудване, а влиза в задкулисни пазарлъци, завършили с плащането на четиристотин евро „на ръка“ за транспорт. Защо един опитен юрист избира да плати спорни пари на съмнителни търговци, вместо да пусне сигнал до МВР и да защити закона докрай, остава въпрос с много неудобен отговор.
Най-опасната част от адвокатските тези обаче е откровеното насаждане на паника за предстояща „сериозна ескалация на напрежението сред две хиляди и петстотин украинци в Пиринско“. Такова твърдение е не просто необосновано, то е спекулативно и безотговорно. Хората, потърсили спасение от военните действия, са изключително уязвими, интегрират се тихо и нямат никакво намерение да влизат в конфликт с българското общество или да дестабилизират местния мир. Да се използва тяхната мъка и фактът, че сред тях има възрастни хора, за да се вещаят бунтове и безредици, е евтин инструмент за оказване на натиск върху областния управител и за налагане на усещането, че без посредничеството на конкретни юристи предстои катастрофа.
Върхът на тази правна и социална несъстоятелност е лансираното от Биков предложение бежанците да бъдат погребвани в „селските гробища“, защото селата се обезлюдявали. Това виждане издава дълбоко непознаване на традициите и психологията на пиринските села. Селските гробища не са резервен терен, нито са безстопанствена земя, която някой може да посочи с пръст от кабинета си и да запълва по административен път. Те са вековна родова памет на местните жители, които и без това се чувстват изоставени от властта в София. Подобна мярка, родена на коляно, е сигурният начин да се взриви социалният мир и да се настрои местното население срещу чужденците – нещо, което отговорните общински кметове никога не биха допуснали.
Разследването на „Топ Преса“ показва безпощадната истина: общините в Пиринско – и Банско, и Благоевград – са оставени сами на предната линия на бежанската криза, без ресурси, без инструкции и без бюджет от страна на държавата. Докато министри и агенции пресмятат траншове от Брюксел в уютните си столични кабинети, местната власт трябва да решава сложни казуси с чисто човешко състрадание и за сметка на собствените си граждани. Държавната агенция за бежанците и ресорните министерства са онези, които трябва незабавно да създадат национален фонд и ясен протокол за покриване на траурните разходи и определяне на терени за покойниците под временна закрила. Останалото са празни приказки, популистки плашила и удобни сценарии, които ползват човешкото нещастие като трамплин за чужд престиж.
Материалът ТЪРГОВИЯ С ТРУПОВЕ ПОД ВРЪХ ТОДОРКА: ДЪРЖАВАТА ИЗХВЪРЛИ МЪРТВИТЕ БЕЖАНЦИ НА ПРОИЗВОЛА, АДВОКАТ ПЛАШИ С БУНТОВЕ И ПРОДАВА СПАСЕНИЕ! е публикуван за пръв път на ТопПреса.
