Лихвените проценти по новоотпуснатите жилищни кредити в България продължават да са значително под средните нива в еврозоната, докато инфлацията у нас остава по-висока. Това заяви управителят на БНБ и член на Управителния съвет на Европейската централна банка Димитър Радев по време на семинар на Европейския икономически и финансов център към Лондонския университет, проведен на 16 ноември.
По думите му последните данни показват, че средният лихвен процент по новите ипотечни кредити в България е около 2,4%, докато съответният показател за еврозоната достига приблизително 3,6%. В същото време хармонизираният индекс на потребителските цени отчита годишна инфлация от 6% в България срещу 4% в страните от валутния съюз.
Радев посочи, че този контраст ясно показва как решенията в сферата на паричната политика се отразяват върху ежедневието на гражданите. Според него общата парична политика и единната валута не означават автоматично еднакви условия за кредитиране и еднаква инфлация във всяка държава от еврозоната.
Управителят на БНБ обърна внимание на различните начини, по които икономическите сътресения се пренасят в отделните национални икономики. Като пример той посочи цените на енергията, които оказват различно влияние върху предприятията според структурата на разходите им и условията на сключените договори. По-високите производствени разходи невинаги се отразяват незабавно в крайните цени за потребителите, тъй като част от бизнеса може временно да поеме увеличението за собствена сметка.
Според Радев обаче разликите в инфлацията не могат да бъдат обяснени единствено с енергийните фактори. Съществено значение имат още ръстът на доходите и заплатите, вътрешното потребление, развитието на кредитирането и влиянието на фискалната политика. Той подчерта, че при силно вътрешно търсене компаниите по-лесно прехвърлят по-високите си разходи към крайните потребители.
В изказването си управителят на БНБ отдели внимание и на последиците от войната на Русия срещу Украйна върху търговските маршрути в Черноморския регион. По думите му нарушенията в логистиката създават риск за доставките на зърно и суровини, като ефектите могат да бъдат усетени далеч извън региона чрез по-високи транспортни и застрахователни разходи. Въпреки това той уточни, че не очаква широкообхватен и траен шок върху цените на суровините, макар рискът да остава.
По отношение на бъдещите решения на Европейската централна банка Радев припомни, че през септември лихвените проценти бяха повишени с 25 базисни пункта, а през октомври бяха оставени без промяна. Той подчерта, че решението за запазване на настоящите нива не означава автоматично край на цикъла на затягане на паричната политика.
Според него данните за инфлацията през следващите седмици ще бъдат определящи за заседанието на ЕЦБ през декември. Особено важно ще бъде дали по-високите енергийни разходи се прехвърлят върху по-широк кръг стоки и услуги, както и дали динамиката на заплатите и инфлационните очаквания сочат по-траен натиск върху цените.
Радев отбеляза още, че условията за кредитиране в еврозоната продължават да се затягат, което вече влияе върху инвестиционната активност на бизнеса и върху потреблението на домакинствата. В същото време пазарът на труда остава устойчив, макар признаците за забавяне постепенно да се засилват.
По отношение на България управителят на БНБ заяви, че ниските лихви по ипотечните кредити са благоприятни за домакинствата, които могат да си позволят подобно финансиране. Въпреки това той предупреди, че бързият растеж на жилищното кредитиране изисква постоянно наблюдение от страна на централната банка.
По думите му БНБ прилага превантивен подход чрез високи капиталови изисквания към банките и ограничения върху съотношението между размера на кредита и стойността на имота, обслужването на дълга спрямо доходите на кредитополучателите и максималния срок на кредитите.
„Оценяваме растежа на жилищното кредитиране в контекста на цялостното развитие на икономическата активност и сме готови да коригираме мерките си, ако рисковете за финансовата стабилност го налагат“, заяви Димитър Радев.
Той подчерта, че основната задача на Евросистемата остава връщането на инфлацията към целевото равнище от 2% в средносрочен план. Според него устойчивото подобряване на жизнения стандарт зависи не само от паричната политика, но и от провеждането на разумна фискална политика и структурни реформи, които повишават производителността на икономиката.
