Споразумението е парафирано на 21 ноември 1995 г. в американската военновъздушна база „Райт-Патерсън“ край град Дейтън, щата Охайо.

Босна и Херцеговина отбелязва 31 години от Дейтънското мирно споразумение, което през 1995 г. сложи край на продължилата три години и половина война.

Споразумението е парафирано на 21 ноември 1995 г. в американската военновъздушна база „Райт-Патерсън“ край град Дейтън, щата Охайо, след триседмични преговори, проведени от 1 до 21 ноември.

Документът, известен официално като Общото рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина, определя следвоенното устройство на страната. Съгласно установената политическа система Босна и Херцеговина се състои от две съставни части (ентитети) - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска, както и окръг Бръчко със специален статут.

Мирното споразумение е официално подписано на 14 декември 1995 г. в Париж от тогавашните президенти на Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватия - Алия Изетбегович, сръбския диктатор Слободан Милошевич и Франьо Туджман.

Свидетели на подписването са представители на САЩ, Русия, Германия, Франция, Великобритания и Европейския съюз.

Любопитен факт е, че оригиналният екземпляр на Дейтънското споразумение, донесен лично в Босна и Херцеговина от Алия Изетбегович, е изгубен в президентството на страната.

За изчезването на документа съобщава през февруари 2008 г. тогавашният член на Президиума Желко Комшич. Оригиналът не е открит и до днес.

Денят на парафирането на Дейтънското споразумение - 21 ноември, се отбелязва като официален празник и е неработен ден в Република Сръбска, но не и във Федерация Босна и Херцеговина.

Тридесет и една години след сключването на мирното споразумение страната все още няма общ закон за официалните празници на държавно равнище. Двете съставни части прилагат собствени закони и празнични календари.

В резултат на това единствените два международни празника, които гражданите на Босна и Херцеговина отбелязват едновременно, са Нова година и Международният ден на труда - 1 май.

Режимът на Милошевич и проектът „Велика Сърбия“

Нападението срещу Хърватия, а впоследствие и войната в Босна и Херцеговина, бяха част от насилствения опит за създаване на доминирана от Белгард държава върху териториите на съседни републики.

Политическият проект, известен като „Велика Сърбия“, предвиждаше големи части от Хърватия и Босна и Херцеговина да бъдат поставени под сръбски контрол. Осъществяването му беше съпроводено от обсади, масови убийства, лагери, депортации и системно прогонване на хървати, бошняци и други несръбски общности.

Режимът на Слободан Милошевич в Белград предоставяше политическа, финансова, военна и логистична подкрепа на сръбските структури в Хърватия и Босна и Херцеговина. Сръбската държавна сигурност подпомагаше и въоръжаваше полицейски и паравоенни формирования, участвали в престъпленията.

Международният трибунал за бивша Югославия обвини Милошевич в участие в общ престъпен план за трайното и насилствено отстраняване на хърватското и останалото несръбско население от около една трета от територията на Хърватия, за да бъде включена в нова държава под сръбско господство.

Срещу него бяха повдигнати обвинения за престъпления в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Милошевич обаче почина в ареста в Хага през 2006 г., преди процесът да приключи, поради което срещу него не беше произнесена присъда. | БГНЕС