Новини
Малък дворец с история от 1879 година: коя е Сарафидевата къща във Велико Търново

Името на собствениците е дало и названието на сградата, която продължава да живее в паметта на жителите на старата столица като Сарафидевата къща. Тя се намира на по-високо тротоарно ниво на днешната главна улица „Стефан Стамболов“ № 32, в съседство със Стамболовия хан.
Сградата представлява масивна постройка с търговски помещения под нея и няма богата външна декорация, като вторият ѝ етаж е бил преустрояван по-късно и над входа е оформен балкон, обяснява арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция „Култура, недвижимо културно-историческо наследство, празници и фестивали“ в Община Велико Търново.
Тя подчертава, че голяма част от сведенията за дома се пазят благодарение на проучванията на Тодорка Недева и спомените на Тодор Янков от 1939 година.
Впечатлен от модерния за времето си европейски облик на вътрешността, Янков отбелязва, че стаите са били богато уреден и красиво изписани с пейзажи, градски изгледи и народни сцени, а във всяко помещение е имало големи венециански полилеи и масивни огледала.
Местните хора са гледали с уважение на Стефан Сарафиди, който, макар да е носел гръцко фамилно име, е бил истински българин и търновец с облик на виден гражданин от своята епоха – с фес, бяла брада, подстригана ала-турка, черна сукнена стамболка и кожени обувки с галоши, характерни за първенците по онова време.
Тодорка Недева посочва, че той е бил уважаван и влиятелен пред властите преди Освобождението, а и след Руско-турската война е останал сред най-авторитетните търговци и индустриалци в града.
След Освобождението до 1885 година е работила фабриката му за точене на коприна, а през 1893 година сградата на фабриката е била наета за преработка на копринени пашкули за износ от търговските фирми на Д. Ангелов и Ил. Петров, както и на Ст. Георгиев.
За високото положение на търновеца говори и фактът, че той е бил сред петимата притежатели на файтони в града, като возилото му се е отличавало отдалеч с покритие от червена коприна.
Не по-малко известна е била и съпругата му Венетия, която според изследователката е била будна жена, получила образование в гръцко училище във време, когато български училища в града все още не е имало.
Напълно естествено е подобно семейство да обитава дом, който отговаря на обществения му статут и съчетава модерно европейско влияние с богата историческа памет.
През 1879 година в този дом Стефан Сарафиди е приютявал участници в Учредителното народно събрание, приело Търновската конституция, а в къщата на Стефан и Венетия Сарафови е нощувал руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Според спомените на Тодор Янков Венетия, заобиколена от видни гражданки, е посрещнала княз Дондуков с кратка приветствена реч, докато момчета в бели дрехи са пуснали бели гълъби над свитата му като знак за мир и любов.
Същата 1879 година в къщата отсяда и новоизбраният български княз Александър I Батенберг. Домакинята го посреща сърдечно, но скоро радостта от визитата е помрачена от голям пожар, обхванал цялата западна част на Велико Търново.
Пред дома на Сарафиди се събира множество народ, а князът излиза на обширния балкон над каменните стъпала пред сградата и с тъга наблюдава огъня над старата столица.
Историческата верига около сградата е проследена и по отношение на собствеността ѝ: преди да премине към семейството на Сарафиди, домът е принадлежал на терзията дядо Андрея, за чиято дъщеря се жени Стефан.
По данни на Грета Барбукова дъщеря им Венка се омъжва за проф. Георги Златарски, а по-късно техният син Никола Златарски, живял между 1893 и 1977 година, продава къщата на Панайот Кънев, чиито наследници живеят в нея и днес.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗