Прагът е 1000 евро годишно и важи и за пет години назад.

Законопроектът за т.нар. чуждестранни агенти може да засегне пряко учители и преподаватели, които получават финансиране от чужбина за курсове, обучения или проекти. Според аргументите в материала рискът е човек да бъде вписан в списък на „агентите“ при общо над 1000 евро за една година, ако дейността му бъде тълкувана като „влияние върху общественото мнение“. Вписването може да води до забрана за работа в български училища и университети, без да е необходимо да се доказва шпионаж.

Материалът посочва и допълнителен обхват: проектът допуска да се разглежда пряко получена помощ и за предишните пет години. Като проблем е изведено и вътрешно противоречие в текста – на едно място се изключват даренията за обучение, а на друго се включват парите за курсове и обучения. Като риск се описва възможността да се избира кое правило да се прилага в конкретен случай.

Учители и преподаватели: забраната следва човека

Според изложеното, ако учител отиде на курс в чужбина, а разходите за път, престой и обучение са покрити отвън, това би могло да се интерпретира като основание за включване в списъка. Последицата, описана в текста, е забрана да преподава в училище.

За университетските преподаватели се дава сходен сценарий: ако преподавател получи чужда помощ за журналистически проект, публични обучения или обществена кампания и това доведе до вписване, забраната може да го следва и при опит да работи в други държавни или частни университети. Материалът добавя и възможност човек да не е получавал лично средства, но да е сред основателите или ръководителите на организация, обявена за агент. В такъв случай връзката с организацията може да доведе до ограничение за преподаване.

Американският университет в Благоевград като пример за риск

Като конкретен пример е посочен Американският университет в Благоевград (АУБГ), който има българско признание и акредитация. В материала се дава детайл за финансиране: през 2024 г. университетският Център за информация, демокрация и гражданство е обявил грант от 456 256 долара от фондация „Америка за България“. С тези средства са се провеждали обучения на журналисти и студенти и са се създавали журналистически материали.

Материалът извежда потенциален парадокс при широко тълкуване на проектозакона: ако университетът бъде вписан като „агент“ заради подобна дейност и финансиране, може да се стигне до ситуация, в която на „агент“ се забранява да работи в университет, а „агентът“ е самият университет.

Чуждестранни учители и програми: ЕС е изключение, но не и държавите

Текстът разглежда и казус с чуждестранни учители в България. Даден е пример с германски преподавател, чиято заплата се плаща от Германия, като се посочва, че има такива програми, включително баварска. Материалът отбелязва, че проектът прави изключение за пари от Европейския съюз, но поставя акцент върху разликата между финансиране от отделна държава и средства от общия бюджет на ЕС.

Като аналогичен риск е описана и ситуация за френски учители, ако Франция плаща за работата им у нас. Потенциалната последица, формулирана в материала, е отстраняване от преподаване и загуба на учители за учениците.

В същия контекст са дадени примери с програми и институции, свързани с обучение на преподаватели и езиково обучение: Японската фондация (обучения в Япония за преподаватели) и Институт „Конфуций“ в София (съвместен проект на Софийския университет и университет в Пекин). Материалът твърди, че при влизане в сила на закона участващи преподаватели биха могли да попаднат под забрани, а обученията да бъдат блокирани.

„Кеймбридж“ и рискът за партньорства и директори

Материалът отделя внимание и на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, като уточнява, че тя е българско сдружение и че купуването на учебници, плащането за изпити или членуването не означават автоматично чуждо финансиране. Рискът, описан в текста, е при сценарий, в който асоциацията получава чужда помощ за обхванати от закона дейности и бъде включена в списъка – тогава може да ѝ бъде забранено да работи в училищата, което да прекъсне семинари и общи инициативи.

Като по-тежка възможност се посочва и участието на директори (или техни представители) в общото събрание на асоциацията. Ако тя бъде обявена за агент, материалът описва риск те също да бъдат засегнати заради участие в управлението.

Руският комплекс „Камчия“ и собствеността според МВнР

Накрая е поставен въпросът за руския комплекс „Камчия“. Материалът се позовава на официален отговор на Министерството на външните работи от 2025 г., според който собственик на дружеството е правителството на Москва. На тази база е формулиран въпрос как законът би се прилагал към обучения, провеждани там, ако финансирането е свързано с Русия.

Материалът се позовава на законопроект № 52-654-01-74 от 26.06.2026 г. и на изброени публични източници, включително документи и описания на програми и финансирания, свързани с образование и обучения.