Новини
Какво са давали инките на децата преди жертвоприношенията? Учени разкриха нови подробности

Инките избирали децата за жертвоприношение много преди самия ритуал. Някои от тях били отвеждани високо в Андите, където телата им оставали запазени в продължение на векове благодарение на ниските температури. Съвременните технологии позволиха на учените дори да възстановят лицето на едно от загиналите момичета. Но какво се е случвало с тези деца през последните месеци от живота им и какви вещества са получавали преди смъртта си?
Отговори на част от тези въпроси дава ново изследване на косата и ноктите на осем мумии, открити във високопланински райони на Перу и Аржентина. Учените установили следи от кока, алкохол и други психоактивни вещества, които разкриват неизвестни досега подробности за подготовката на децата за жертвоприношение.
За употребата на подобни растения в религиозните практики на инките се знае отдавна, но точната последователност на събитията и различията между отделните ритуали оставали слабо проучени.
Капакоча – свещеният ритуал при суша, глад и бедствия
Един от най-важните жертвени обреди на инките се наричал капакоча. Неговата цел не се ограничавала до умилостивяване на боговете. Според религиозните вярвания на инките принесеният в жертва човек, обикновено дете, се превръщал в посредник между земния и божествения свят.
Инките вярвали, че обитават земя, принадлежаща на божествата, и че са длъжни да поддържат тяхното благоволение.
Капакоча се извършвала при събития, които според тогавашните представи застрашавали установения космически ред – суша, глад, природни бедствия или политическа нестабилност.
Деца от различни части на империята били подбирани за участие в церемониите. След продължителна подготовка те били принасяни в жертва в столицата Куско или в отдалечени светилища и храмове. Подобни практики съществували на територията на днешно Перу още преди възникването на империята на инките.
Ритуалът имал и политическо значение. Както обяснява биоархеоложката Дагмара Соха, чрез капакоча държавата укрепвала отношенията си с местните общности и включвала регионалните божества в общата имперска религиозна система.
Подготовката можела да продължи месеци, съпровождана от дарове и дълги пътувания до високопланински светилища. Самите церемонии се различавали според мястото на провеждане и божеството, на което били посветени.
Косата и ноктите разкриват последните месеци от живота
За да установят какви вещества са приемали децата, учените изследвали косата и ноктите на осем мумии, открити при различни археологически експедиции през последните приблизително сто години.
Към момента на смъртта си децата били на възраст между 6 и 14 години.
Косата и ноктите са изградени от кератин – устойчив белтък, в който по време на растежа могат да се натрупват следи от вещества, попаднали в организма.
Предишни изследвания на Соха и нейните колеги показали, че подобни химически следи могат да се запазят в продължение на столетия.
Особено ценна информация предоставя косата. Тъй като тя расте постепенно, анализът на отделни участъци позволява на учените да проследят кога определени вещества са попаднали в организма.
Изследователите използвали съвременни методи на съдебната токсикология, подобни на тези, които днес се прилагат при изследвания за употреба на наркотични вещества.
Те търсели съединения, свързани с листата на кока, алкохола и халюциногенните растения, използвани в Южна Америка преди пристигането на европейците.
Кока при всички деца, алкохол при половината
Резултатите показали, че при всичките осем деца има следи от кокаин, попаднал в организма чрез употребата на листа от кока – растение със свещено значение за инките.
При четири от мумиите учените открили и следи от алкохол.
Изследването установило също наличие на хармин – психоактивно съединение, което се среща в растения, използвани за приготвянето на аяуаска, традиционна южноамериканска напитка.
Сред изследваните останки били тези на осемгодишно момиче от Чусчи, две момичета на 14 и 10 години от вулкана Ампато и 14-годишно момиче от вулкана Сара-Сара.
Според авторите алкохолът вероятно е бил приеман под формата на чича – традиционна ферментирала царевична напитка. В съдове, погребани заедно с децата, са открити следи, свързани с нейната употреба.
Историческите сведения също потвърждават, че чичата е заемала важно място в ритуалите на инките. Още преди тях културата Уари използвала ферментирали напитки, включително такива с добавени психоактивни растения.
Археолозите разполагат и с косвени доказателства за дъвченето на листа от кока. При някои мъжки статуетки, намерени на предполагаеми места за жертвоприношения, бузите са изобразени изпъкнали, сякаш в устата има топка от сдъвкани листа.
„Коката, по всяка вероятност, е била общ елемент на капакоча, но другите психоактивни вещества са се различавали от човек на човек и от място на място“, обяснява Дагмара Соха.
Според нея откритието показва, че децата в различните части на империята не са били подготвяни по един и същи начин.
Това означава, че вероятно не е съществувала единна практика за употребата на психоактивни вещества преди жертвоприношенията.
Какво се е случило през последните шест месеца на момичето от Чусчи?
Особено интересни резултати учените получили при изследването на останките на осемгодишното момиче от Чусчи.
Анализът на косата му позволил да се проследят промените в употребата на кока през последните шест месеца от живота му.
Следите от алкохол обаче се появяват едва в участъците, съответстващи на последния месец преди смъртта.
Според Соха тази промяна може да отразява преминаването към заключителния етап от подготовката за жертвоприношението.
Именно възможността да бъдат възстановени толкова конкретни подробности от живота на дете, починало преди повече от 500 години, е сред най-значимите резултати от изследването.
Данните позволяват на археолозите да разгледат ритуала не само като отделно събитие, а като продължителен процес, в който поведението и условията на живот на избраните деца постепенно са се променяли.
Защо инките са давали психоактивни вещества на децата?
Изследването, публикувано в научното списание Antiquity, установява какви вещества са приемали децата, но не може да даде окончателен отговор защо са им били предоставяни.
Една от основните хипотези е, че психоактивните вещества са използвани за успокояване на децата по време на продължителната подготовка и самите церемонии.
Дагмара Соха допуска и други възможни обяснения.
Растенията с лечебни свойства може да са били използвани, за да поддържат здравето на децата по време на тежките пътувания към високопланинските светилища.
Психоактивните вещества пък биха могли да са имали за цел да предизвикат променено състояние на съзнанието, което да е било част от религиозното преживяване.
Засега обаче тези предположения остават научни интерпретации, а не доказани факти.
Подобни въпроси възникват и при други древни погребални практики. Археолозите са откривали следи от опиум в древни погребения, но невинаги могат да установят дали той е използван с лечебна, религиозна или друга цел.
Новите технологии променят представите за ритуалите на инките
Още един важен резултат от изследването е свързан с възможностите на съвременните аналитични методи.
Учените открили следи от кока при деца, за които предишни изследвания не били установили употребата на растението.
Според Соха най-вероятното обяснение е значителното усъвършенстване на лабораторните техники, които вече могат да откриват много по-малки количества химически вещества.
Това поставя въпроса дали някои по-стари заключения за ритуалите на инките не трябва да бъдат преразгледани.
Изследователите планират да продължат работата си върху религиозните практики на древната цивилизация, като използват новите възможности на археологията и токсикологията.
Повече от пет века след смъртта на тези деца косата и ноктите им продължават да съхраняват свидетелства за последните месеци от живота им. Макар науката все още да не може да обясни всички причини за употребата на психоактивни вещества, откритията разкриват колко сложна и продължителна е била подготовката за един от най-значимите и трагични ритуали в историята на инките.
Източник: Калдата
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗