Няколко хиляди души участваха в демонстрация в Байон, във френската част на Страната на баските, в Югозападна Франция. Те настояха за предоставяне на статут на „съофициален език“ на баския език и за насърчаване на употребата му в общественото пространство с цел увеличаване на броя на хората, които го говорят в региона, предаде Франс прес. Сред 7000-те участници в демонстрацията, според данни както на организаторите, така и на префектурата, имаше местни народни избраници и много семейства, които заявиха своята „привързаност“ към баския език. Те настояват употребата му да бъде разширена и в официалните институции и обществените услуги. „Дойде време да бъде преразгледан член 2 от Конституцията, според който езикът на Републиката е френският. Баският е в основата на нашата култура и всички жители, независимо дали говорят баски или не, са привързани към него“, заяви Пейо Дюфо, депутат от регионалистка партия. В началото на октомври той внесе заедно с бретонския депутат Пол Молак законопроект, целящ да гарантира употребата, защитата и популяризирането на регионалните езици във Френската република. „Признаването на баския и гасконския, както и на другите регионални езици, за съофициални би позволило те да се използват в общественото пространство, което ще допринесе за тяхното съхраняване“, заяви от своя страна социалистическата депутатка Колет Капдевиел. Около 20% от местното население говори баски език, докато прагът, над който един език вече не е застрашен от изчезване, е 30%, обясняват защитниците му. Според Ален Ириар, председател на общините от Страната на баските, обединяваща 158 населени места, присъствието на баския език не трябва да се ограничава „само до училището или вечерните курсове“. Демонстрацията имаше за цел да изпрати „послание“ до държавата и местните власти на фона на нарастващото напрежение около баския език от лятото насам. То се засили, след като около десет общински съвета приеха решения за „официално“ признаване на баския като език на региона наред с френския. Тази формулировка обаче създава „правен проблем“ според префекта, който оспори решенията пред административния съд. На първа инстанция той успя да постигне временното им спиране. „Не разбираме внезапното засилване на контрола от страна на държавата. Имаме чувството, че префектът иска да бъде по-католик и от папата“, коментира Пейо Дюфо. В средата на ноември над 300 местни народни избраници изпратиха писмо до префекта, в което призоваха за „диалог“. В писмения си отговор той заяви, че е готов да проведе „среща с делегация от кметове“.