Оставено без близки в местната църква през нощта, прободено под гушата със стар нож на сутринта и обвито в бодли от дива роза – така според стари народни вярвания е било погребвано тялото на чужденец, починал без свой дом в някогашното село Кестрич, днес квартал „Виница“ край Варна. Макар да звучи като сцена от филм на ужасите, историята се опира на писмено свидетелство от началото на миналия век и разкрива колко реален е бил страхът от отвъдното в миналото.

Сведенията за обичая се съдържат в едно от първите годишни издания на Варненското археологическо дружество, излязло през 1909 година. В публикацията дописният член свещеник Антонов описва практика, за която са разказвали местни жители и която според думите им се е спазвала до 1885 година.

Според разказа всеки „ябанджия“ – пришълец без собствена къща в селото, който почине там – прекарвал една нощ в храма. На следващия ден, преди да бъде положен в земята, някой от селяните взимал стар, вече непотребен нож и пробождал тялото от лявата страна, под гушата. Поводът за суровата мярка бил липсата на роднини, които да бдят над покойника през нощта, и опасението, че в тъмното през тялото му може да прескочи котка.

В представите на местните хора подобен пропуск криел тежки последици. Вярвало се, че душата на мъртвия може да се превърне във вампир, който първо да изпие кръвта на добитъка, а след това да посегне и на децата в селото. За да не може покойникът да напусне гроба си, тялото било увивано и в бодли от дива роза.

Подобни вярвания са съществували по българските земи векове наред, като народният вампир или таласъм нямал нищо общо с романтизираните образи от съвременното кино, а бил възприеман като зловеща заплаха за хората и поминъка им. Смятало се, че човек може да вампиряса при ненавременна или насилствена смърт, при нарушение на погребалния ред или ако животно прескочи трупа. Подобни страхове са оставили следи и в археологията, където в български некрополи са откривани скелети, приковавани с метални предмети или пробождани с колове с цел да се предотврати завръщането на мъртвите.

Самият Кестрич, днес познат като варненския квартал „Виница“, носи пластове история, свързана и със средновековната крепост Кастрици в района, а името му се свързва с гръцката дума „кастрицион“ – „малка крепост“. В този епизод от поредицата „Видими потайности“ на Димитър Щерев фокусът пада върху онези скрити в архивите човешки страхове, при които един стар нож и клонче дива роза са били смятани за спасение на цяло село – напомняне, че мистичните легенди понякога са били част от съвсем реалния бит само преди около век и половина.

Това е поредната видима потайност. Още такива има в едноименния канал в YouTube: https://www.youtube.com/@vidimipotainosti

ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА „Видими потайности“:

Джанавара: генуезкият квартал на Варна? Нова хипотеза във „Видими потайности“

„Видими потайности“: Музеят, който е на една ръка разстояние

Каменна сфера с диаметър около 60 см под зоопарка във Варна: какъв е произходът ѝ?

„Видими потайности“: Духове от японските легенди се появиха във Варна

Варненската кооперация „Чайка“: сградата, която е можела да бъде преместена заради Фестивалния комплекс

Български паметник в Брюксел: „Видими потайности“ разказва за Божаната

Сензационна хипотеза: Откритият през 1943 г. във Варна череп може да е на княз Борис I

Древният Балчик: градът, който е преживял цунами

„Видими потайности“: Знаете ли, че градският часовник във Варна крие своя тайна?

Бряг между Варна и Бургас крие спомен за ерата на динозаврите

Видими потайности: Тайнствен автор радва с безценни пясъчни творения край Варна

Видими потайности: Помните ли гъбката в Морската градина? Ето къде е сега

Разбулиха мистериозна колекция, скрита на 20 км от Варна

Прабългарското ястие чак-чак бе приготвено край Варна

Необичайна находка: Военна машина от миналото се появи в изоставено поделение във Варна

Това ли е най-необичайният домашен любимец във Варна?

Тайната на Варна: Колата-самолет край бившето Руско консулство

The post Зловещ ритуал край Варна пазел село от вампири до края на XIX век first appeared on СайтЪТ.