Предложението реже 204 млрд. евро и свива кохезията до 1,008 трлн.

Водещите съдокладчици на Европейския парламент по следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г. отхвърлиха в Брюксел компромисната финансова рамка, предложена от председателя на Европейския съвет Антонио Коща. По информация от пресцентъра на Европейския парламент причината са заложени съкращения от над 200 млрд. евро, които според евродепутатите поставят под риск ключови политики и проекти.

Проектът предвижда орязване с 10% на близо 2 трилиона евро, заложени от Европейската комисия, както и свиване на средствата за икономическо сближаване с над 5%. Спорът се разгаря дни преди решаваща среща на европейските лидери.

Спор за кохезията и земеделието

Румънският евродепутат Зигфрид Мурешан (Европейска народна партия) и португалската евродепутатка Карла Тавареш (Прогресивен алианс на социалистите и демократите) обявиха, че предложената преговорна кутия не отговаря на реалните нужди на ЕС.

Според тях рамката не позволява да се финансират нови стратегически приоритети като отбраната и конкурентоспособността, без това да удари директно по традиционните политики. Те посочват кохезионната политика и подкрепата за селското стопанство като най-застрашени.

По данни от проекта, цитирани от БНР, общата сума се намалява с 204 млрд. евро спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия от юли 2025 г. Средствата за кохезионна политика спадат от 1,062 трилиона евро на 1,008 трилиона евро по текущи цени. Това е ключов източник на европейски инвестиции за държави като България.

Мурешан обяви предложението на Коща за неприемливо и предупреди, че Европейският парламент няма да одобри автоматично рамка, която според него намалява амбицията на ЕС. Той настоя за умерено 10% увеличение на бюджета. Тавареш също заяви, че допълнителни съкращения в сближаването не трябва да подкопават жизненоважни инвестиции в хората, регионите и общностите.

Коща: повече пари за отбрана, конкурентоспособност и миграция

Антонио Коща защити ревизирания си проект на пресконференция в Брюксел. Той аргументира рамката с нуждата националните вноски да останат в разумни граници след индивидуални разговори с всяка столица.

По думите му обединената рамка за общата селскостопанска политика и сближаването остава най-голямото перо в бюджета. Паралелно с това, според представените разчети, се отделя значим ресурс за сигурност и икономически растеж.

Коща посочи увеличения по няколко направления: 120% за конкурентоспособност, 232% за отбрана, удвояване на средствата за управление на миграцията и граничен контрол, както и 23% ръст за утвърждаването на Европа в света. В плана е заложено и увеличение на програмата „Еразъм“ с 25%, плюс цел 35% от разходите да са за климат и чист преход.

Данък за дигиталните гиганти и нови „собствени ресурси“

Според наличната информация единствената отчетлива допирна точка между институциите засега е идеята за нови собствени приходи на ЕС, които да не тежат директно върху националните бюджети.

Антонио Коща предлага специален данък върху дигиталните услуги, предоставяни от големите технологични и интернет компании. Той включва и приходи от механизма за въглеродна корекция на границите, нерециклирани електронни отпадъци, тютюневи изделия и търговия с емисии.

Евродепутатите приветстваха дигиталния налог като важна стъпка за обслужване на натрупани европейски дългове и финансиране на общи политики. Карла Тавареш коментира, че включването на данъка е пробив след години застой, като от Европейския парламент предлагат и налози върху криптоактиви и онлайн хазарт.

Решаващи дати: Страсбург и срещата на върха в Брюксел

Евродепутатите ще обсъдят новите бюджетни разчети в пленарна сесия в Страсбург между 23 и 26 ноември, когато Мурешан и Тавареш се очаква да дадат и съвместна пресконференция с докладчиците по собствените ресурси.

Ключовият тест за предложението на Коща е насрочен за 26 и 27 ноември в Брюксел на специално заседание на Европейския съвет. Там традиционно нетните платци в Западна и Северна Европа застават срещу държавите от Източна и Южна Европа, които разчитат на кохезионните фондове.

Отделно, според Ройтерс, Франция е определила новото предложение като дълбоко разочароващо и е заявила, че в сегашния му вид то не осигурява основа за споразумение, включително заради ефекта върху Общата селскостопанска политика. Без крайно одобрение от Европейския парламент договорената от лидерите финансова рамка не може да влезе в сила.